Църквата "Свети Николай“ е възрожденска

Църквата е построена в 1834 година, като е градена единствено през нощта.  Градежът е от ломени камъни и дървени сантрачи. В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с полукръгла апсида на изток, притвор на запад и покрив от каменни плочи на две води. В 1937 година на изток от храма е построена костница. Две години по-късно, в 1939 година на западната фасада е пристроена камбанария.

Входовете на храма са два – от север и запад. Подът на храма е настлан с мраморни плочи. Върху една от тях има релефно изображение на двуглав коронован орел. Вътрешното осветление става чрез четири високо поставени прозореца на северната и южната стена. Трите кораба са разделени от две колонади, като колоните са свързани с дъговидни арки. Балконът на женската църква е с кобилична извивка напред, а парапетът му е кошовиден, облепен с летвени апликации и рисувани цветни букети. Олтарните ниши са 7 – апсидата, дяконикон, проскомидия и още четири. Таванът на сресния кораб е тъмносин и в двоен кръгъл медальон е изобразен Христос Вседържител. Другите два тавана са касетирани, многоцветни и имат апликирани розети.

В храма има стенописи на южната и северната стена на наоса. Изписването им датира в 1887 – 1888 година и е дело на Мино и синовете му Марко и Теофил Минови. Изпълнени с груб рисунък и имат ярък колорит, а образите са еднотипни. В сцената „Страшния съд“ на южната стена има детайли от ежедневния бит. Зографите не следват стриктно иконографския канон и използват нравоучителни сюжети и навлизат в битови детайли. Дело на Минови са и южната и северната врата на иконостаса, изпълнени в 1888 г.

Изцяло резбовани са владишкият трон, амвонът, проскинитарият и балдахинът над Светия престол. Резбата е дело на добър майстор, умеещ да композира елементите и да балансира високия и ниския релеф. В храма има и рисувано разпятие.

Иконостасът е таблен, рисуван, с частична резба по венчилката, царските двери и кръжилото. Резбата на венчиллката е проста, едра и оцветена. На дверите е висока, а в горната част е и ажурна. На цокълните табла, традиционно, са изобразени букети и сцени от „Шестоднева“. Иконите от царския, празничния и апостолския ред са дело на Георги Филипов от Дебърско] – „Свети Георги“ (1835), „Света Богородица“, „Възнесение Илиево“, „Свети Никола“, „Св. св. Петър и Павел“, Свети Атанасий и други. Дело на Филипов са и преносими икони, датирани 1835 година. Иконите на Филипов са с стабилна линия на рисунъка и характерен колорит с чисти тонове без нюанси. Образите са плоски и декоративни. Две от царските икони са на Серги Георгиев – „Света Богородица Царица небесна“ и „Иисус Христос Велик Съдия“, на която има подпис: „1864 δεκεμ 29 διά χειρός Στεργουγ. ζ. εν Νευροκοπι“. Дело на Георгиев е и иконата „Уброс“ над дверите, датирана в 1857 година.  /dobrotolubie.com/