Показан е и оригиналният подпис на революционера

Осем документа и една картина от фондовете на Регионалния исторически музей и местния държавен архив, подредени в дигитална експозиция, разказват за някои позабравени или не чак толкова добре познати моменти от живота и дейността на Георги Раковски. Онлайн изложбата, съдържаща 26 изображения с висока резолюция, е по инициатива на областния управител Галин Григоров и може да бъде разгледана на сайта на администрацията и по-конкретно на следния уеб адрес: https://www.ruse.bg/digitalna-izlojba-200-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-rakovski.

Сред напълно автентичните документи, до които посетителите макар и виртуално могат да се докоснат са спомените на Никола Обретенов за видния ерудит и революционер от Котел, в които авторът описва контактите на Раковски със семейството на Баба Тонка, както и гостуването му в Русе. Представени са и три писма, като те са съответно от Раковски до Стоил Балкански и Йосиф Дайнелов. Първото е с дата 24 февруари 1861 година и е изпратено от Белград до Цариград. В него Раковски описва причините, поради които една от дописките му не е обнародвана. Другите две са до Йосиф Дайнелов и също са от февруари 1861-а. В едното революционерът благодари за помощта при разпространението на вестник „Дунавски лебед“, а в другото отправя съвет към българите да останат единни в противопоставянето си на Цариградската патриаршия. Експозицията съдържа още биографични сведения за Георги Раковски от Филип Симидов с приложени бележки от книгата на Панайот Хитов „Моето пътуване…“, както и свидетелство на Д. Ладович – участник в легията на Раковски, с оригинален подпис на революционера от 1862-а. Сред по-съвременните материали, които могат да бъдат видени са два възпоменателни листа от 1936 и от 1967 година, като по-ранният е издаден от едноименния русенски спортен клуб. Своето място в изложбата е намерила и картина на художника Ал. Христов от 1958 година, която представя срещата на Раковски със семейството на Обретенови. Интересно е, че пък тази среща е пресъздадена накратко в мемоарите на Никола Обретенов „Спомени за българските въстания“. Навярно не по-малък интерес за решилите да отворят лика по-горе ще представляват и кориците на две книги на революционера – „Няколко речи за Асен Първи, Велик български цар, и сина му Асен Втори“, както и „Ключ българского язика“. Първата е издадена лично от самия Раковски.

В експозицията е представена още и сабята на Раковски, която е открита в русенското Ново село през 1955 година. Върху нея са гравирани името „Сава С. Раковски“ и датата 1 май 1854 година. Оръжието се съхранява в Регионалния исторически музеи.