Коледа е сред тези толкова вълнуващи и очаквани празници, които ни карат да се усмихнем и да забравим всякакви разочарования, съмнения и страхове. Може би и в това се крие чудото на празника. Рождество Христово кара милиарди хора в цял свят поне за малко да поспрат в забързаното си ежедневие и да се замислят за истинските ценности – затова колко е хубаво да има някои, които да мисли за теб, за малките жестове, които ни карат да се усмихнем и за още куп подобни неща, които на пръв поглед изглеждат като даденост, но всъщност далече не са. Много се пише и говори за цялата суматоха около празника, но точно днес Областната управа в Русе реши да представи някои по-малко известни факти, свързани с Коледа.
Например в северната ни съседка Румъния на Рождество Христово жените слагат метална пара и орех във водата, с която се мият, за да бъдат красиви и богати и през следващата година. Вярва се още, че ако небето е ясно, годината ще бъде плодородна, а едно суеверие гласи, че за да успее човек да се опази от урочасване и магии в четирите края на масата на Бъдни вечер трябва да се поставят чесън и макови семена.
В Гърция пък подаръците се раздават чак в новогодишната нощ на 31 декември, когато се отдава почит към Свети Василий. Именно той се грижи за подаръците за празника. И понеже гърците са морска нация, те украсяват декоративни корабчета със светещи гирлянди, които поставят в двора на къщата или на прозорците. В Исландия обаче нещата стоят по по-различен начин. Докато в много страни раздаването на подаръците е ритуал за един ден, на островната държава хората си подаряват подаръци в продължение на цели 13 дни. След 13 декември общо 13 коледни джуджета пъхат подаръци в обувките на послушните деца.
Въобще в цяла Европа нещата са долу-горе сходни. Във Франция залагат основно на дивия бодлив чемшир, докато украинците предпочитат да украсяват елхата вкъщи с играчки, наподобяващи паяжина, защото вярват, че това ще им донесе щастие. В Италия традицията поверява децата да получават подаръци чак за Богоявление, а в Норвегия крият всички метли и бърсалки за под, за да не могат вещиците да ги откраднат и да отлетят с тях през празничната нощ.
По-екзотично стоят нещата в други две държави – Гана и Япония. В първата обикновено няма елха, която да бъде украсена, защото там просто не виреят иглолистни дървета. За целта се използва дървото манго или кашу. В Япония интересното е, че съпрузите се събират с приятели, а неженените използват празника като повод да излязат да празнуват. Това се прави с цел те да срещнат бъдещия си партньор. В Бразилия неотменна част от празника са фойерверките, а празниците не само Нова година често биват посрещани на емблематичния за цял свят плаж Копакабана.
Съществуват още много интересни предания, суеверия и факти, но всички те няма как да бъдат изписани. Със сигурност не може да се подмине факта, че първата коледна картичка е изработена от английския бизнесмен Хенри Коулс, на когото му писнало от това да пише различни писма до близки и познати и решил, че с картичка поздравлението ще е по-бързо. Нищо чудно няма и в това, че първите коледни курабии също се оказват английски, като те датират още от 1847 година. Съвсем не на шега класическата коледна песен „Тиха нощ“ всъщност се оказва, че не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, замислен в църковната тишината, съчинил позната ни днес мелодия. Най-популярната коледна песен “Jingle Bells”, която е композирана от Джеймс Пиърпойнт през 1857 година, първоначално е написана за Деня на благодарността. Отначало песента се е казвала “One Horse Open Sleigh” или в превод „Открита шейна с един кон“.