Точно преди 25 години емблематичната футболната школа започна да пише историята си

Днес се навършват 77 години от рождението на една от най-ярките фигури в историята на българския футбол – Георги Аспарухов. Гунди, както е известен сред народа, напуска рано този свят в автомобилна катастрофа на едва 28 години, заедно със съотборника си в Левски Никола Котков. Въпреки краткия си житейски път Аспарухов оставя дълбока диря във футбола със своите качества като спортист и човек. Оставя специална следа и в сърцето на  Сотир Пецанов.

За няколко поколения плевенчани той е знаково име. Учител в СОУ "Иван Вазов", треньор по футбол, наставник и приятел на стотици, ако не и хиляди, деца, през годините. Сотир Пецанов е и създателят на ФК "Гунди" – Плевен. Тази година клубът навърши 25 години от създаването си, което ни провокира да си припомним повече за неговото основаване от самия Сотир Пецанов.

Първата среща с Гунди

Помня някои от моите тренировки на стадиона още като бях 11-годишен. Като всяко момче, събирах стотинки за да си купя топка и да играя със своите приятели. Спомням си първата топка - с връзки и плондер с маркуче за надуване с уста. Започнах като десен бег, за да достигна в единадесети клас до централен нападател, вдъхновен от играта, поведението и красотата, която футболистът Георги Аспарухов демонстрираше на зеления терен. Първият ми допир с Георги Аспарухов беше на препълнения стадион в град Мездра след световното първенство през 1968 г. за приятелска футболна среща между Локомотив Мездра и националния отбор. След този двубой Георги Аспарухов - Гунди завинаги влезе в моето сърце. Той беше скромен, свенлив и добър - не само на терена, но и по душа. Вдъхновен от играта му и заучавайки комбинациите, които правеха с Котков по време на футболните им двубои, гледайки ги по телевизията, с мой приятел попивахме всичко и опитвахме да възпроизвеждахме заученото.

Датата, която никога няма да забравя

На 30 юни 1971 г. реших да пусна тото, като подарък на сестра ми за рождения й ден. Имах 60 стотинки в джоба си. Наредих се на голямата опашка пред тото пункта, който и до ден днешен се намира в чакалнята на ж.п. гарата в Мездра. Пред мен имаше около петнадесетина човека, които търпеливо чакаха реда си. До мен застана мой съотборник и ми съобщи, че Гунди и Котков са загинали при катастрофа край Ботевград. Беше 16:10 часа, а бяха съобщили по радиото десет минути по-рано, когато имаше новини. Изтръпнах! Бях в състояние, което е необяснимо за мен и до ден-днешен. Гражданинът зад мен ме потупа по рамото и ме попита няма ли да си пусна фиша. Погледът ми се спря директно върху гишето. До там вече нямаше нито един човек. Излязох от опашката и се отправих към изхода на гарата към града, но за моя изненада, точно на прага, някаква сила нежно ме подпря по гърдите. Опитах се да се върна назад, но същата сила ме подпря и в гърба... Бях като в менгеме, а пред погледа ми - площада и забързани хора - с коли, мотори, велосипеди... И шумни разговори за случилото се. В същия момент сякаш нещо се заби в главата ми, притъмня ми и пред очите ми се появи надпис, че ако това е вярно /смъртта на Аспарухов и Котков/ трябва да направя школа в памет на Гунди. След това бях „покосен“ и от още нещо, което ми посочваше школата да бъде в училище. След тези „знаци“ бях освободен, но случилото се и до ден днешен стои в паметта ми и ме съпътства. Колкото и невероятно да звучи, идеята за ФК "Гунди" се роди в този донякъде свръхестествен момент.

Осъществената мечта

След световното първенство в САЩ през 1994 г. реших да осъществя мечтата си за създаване на школа в памет на Георги Аспарухов. Още след завършване на ВИФ през 1979г. опитах да я създам, но този момент дойде след онова незабравимо американско лято. На 3 октомври 1994г. на първата тренировка в двора на СОУ ”Иван Вазов”в Плевен бяха дошли осем деца. На 5 ноември 1994 г. във физкултурния салон на училището се проведе общо събрание, на което бе учреден ФК ”Гунди” - Плевен. На 8.02.1995г. излезе решение на Окръжен съд - Плевен и клубът бе вписан. За реализацията на целия проект огромна заслуга има и директорът на СОУ "Иван Вазов" Димитър Митев – той прегърна идеята и направи всичко по силите си, за да я осъществим. Помогнаха спонсори, родители, и разбира се, децата, без които цялото това начинание едва ли щеше да има смисъл.

В началото на април месец 1995г. във фоайето на БНТ се запознах със сина на Георги Аспарухов - Андрей. Това беше вълнуваща среща, която никога няма да забравя. Разказах му за идеята и как ще я реализирам. Уточнихме датата /4.05.1995г./ за официалното откриване на клуба. Подадох молба в деловодството на БФС – София за регистрация на ФК "Гунди" – Плевен.

На 3 май 1995 г. имаше проливен дъжд, стотици обаждания от кметската управа, граждани, родители, деца, гости, водещи, телевизия, журналисти... и въпроса ще се отложи ли тържеството. Отговорът ми беше категоричен: „Тържество ще има!“. А на следващия ден се състоя и прекрасният празник, който бе уважен и от Андрей Аспарухов.

След откриването започнахме подготовка на отборите, а на 23 и 24 май бяхме поканени да участваме в турнир в гр. Варна. Нов отбор, без почти никаква подготовка, и за първи път играхме на голям терен.

В началото на юни месец желаещите деца от клуба и ръководители посетихме футболната среща на стадион "Васил Левски" за евроквалификацията България-Германия 3:2. Много вълнуващи моменти, много положителни емоции, съпътствани от дъжд, слънце и прекрасен резултат в полза на националния ни отбор, който обърна немците от 0:2.

Отдадохме се на упорити тренировки и започнаха участията в първенствата на формациите на клуба. Следваха победи, загуби и равни резултати, както и класирания на различни места в зависимост от положения труд на децата.

Очаквайте продължение...

Видео от откриването на дейността на ФК "Гунди" - Плевен през 1995 г.