Избрани Новини
„Кинематограф“ предлага безплатно български късометражни филми
Кампанията привлича около хиляда зрители дневно
Седмото изкуство се ражда в късата форма и минават (поне) две години докато се появи първият пълнометражен филм, The Corbett-Fitzsimmons Fight (1897). Разбира се, причините за това са технически, ала е имало период от време, в който късото кино е било киното въобще. Прилагателното „късо” не е било необходимо, тъй като друго просто не е съществувало. Сто двадедесет и пет години по-късно късата форма е не просто далеч от от това да представя изцяло седмото изкуство; сега тя е непозната на мнозинството хора, които масово я зоват с думи като „клипчета”, „видеа” и „филмчета”. Малцината, които я разпознават са често хипстъри, артистични личности и киномани с енциклопедични познания.
Не е нужно да попадаш в която и да е от въпросните групи хора, за да почерпиш вълнение от късото кино. Причините за това са многобройни. От една страна, тези филми в повечето случаи не се правят с мисълта за печалба, затова и не се залагат титанични бюджети. Щом не парите са водещи, нужни са други причини, които да привлекат хора в качествен екип. Така например зад много късометражни филми стоят истински истории – достатъчно силни, че да срещнат необходимата подкрепа от правилните хора, които ще отделят време и енергия да участват заснемането им. Те са повярвали в дадена история, за да искат тя да бъде разказана на света.
На следващо място, самото времетраене не позволява много снимане и смяна на локации. Късото кино е компактно. Това дава свобода, в която фантазията може да се вихри относително необезпокоявана от проблемите на мащабните продукции.
Това са само част от причините шортовете да са „еспресото на киното“ – къси и силни, както се изразяват за тях колегите ни от kinematograf.bg, които близо осем години работят за популяризирането им. В последно време фокусът им попада върху къси филми, правени в България, а вече над месец тече кампанията на им „Месец на българското кино”.
Всяка сутрин в 08:00 ч. Кинематограф споделя с публиката си по един български късометражен филм. Това става онлайн и е напълно безплатно. Първоначално кампанията няма нищо общо с коронавируса. Тя стартира на 1 март и целта ѝ е качването на един филм дневно до края на най-българския месец. Последвалото развитие на добре познатите ни събития мотивира екипа на Кинематограф да обвърже кампанията си с най-горещата световна тема в момента, превзела всички комуникационни канали и така да привлече още повече интерес. Сега тя е удължена за неопределен срок от време.
Филмите могат да се гледат на тази страница.
Очевидно идеята работи: кампанията привлича около хиляда зрители дневно. Отзвукът в социалните мрежи също расте. „Може би уцелихме златен момент!“ – споделят от Кинематограф. И със сигурност е така, защото изкара на повърхността невероятни заглавия като „Чест“ на Павел Г. Веснаков, „Оловно сърце“ на Слава Дойчева, „Кръвта“ на Велислава Господинова, „Три сестри и Андрей“ на Борис Деспотов и Андрей Паунов, I Don't Want to Grow Up на Филип Андреев, „Синът“ на Христо Симеонов, „Баща“ на Ивайло Минов и много други успешни по световни фестивали, но не толкова известни у нас, заглавия от българската късометражна филмография.
Освен непосредствения ефект от популяризиране творчеството на някои от най-добрите родни артисти, дългосрочен резултат от Месеца на българското кино е сформирането на ценен архив от най-доброто българско късо кино от последните 30 години. Дотук това са приблизително 40 филма, но колко ли още има за показване?