Документът се съхранява в Централния държавен архив в София от 1953 г.

Оригиналният ръкопис на Търновската конституция се съхранява в Централния държавен архив в София от 1953 г. Основните текстове в ценния исторически документ са записани на български и руски език, с черно мастило. Редуването на двуезичните текстове е логично, тъй като през април 1879 г., младото княжество България се управлява от руската администрация.

При цялостното художествено и графично оформление са използвани утвърдени славянски шрифтове от втората половина на XIX в. Текстът на заглавната страница е на български език: „Конституция на Българското княжество. Търново 1879 г. 16 Априлъ”. В долната й част, в празното поле, авторът записва: „Ръкописалъ Плевенский Депутатъ Георгий Яковлевичъ Кирковъ”. Той оставя и своя запазена марка от лист 2 до лист 22 в долната част на страниците, извън основния текст: „Преписувалъ  по желанието на Народното събрание депутат Плевенскаго округа, председателъ на Софийскаго окръжно съдилище Георгий Яковлевичъ Кирковъ. В. Търново на хиляда осемстотин и седемдесет и девета”.

Летописният характер на информацията доказва без съмнение автентичността на ръкописа от 1879 г. и дава ясна индикация за приноса на Георги Кирков за съхраняването на историческата памет за Учредителното събрание.

Посланието на Кирков се потвърждава и от протоколите на Учредителното Народно събрание. В Дневник XXVI от проведеното заседание на 14 април 1879 г. е записано: „Предложи са на   г. Кирков да препише Конституцията”.

Изборът на плевенския депутат за тази отговорна мисия не е случаен. Неговата богата биография потвърждава задълбочените му познания в областта на калиграфското и графично изкуство, и в руската словесност и култура.

Георги Яковлев Кирков е роден в Плевен през 1848 г. Начално образование получава в родния град при известните педагози Емануил Васкидович и Георги Владикин. Продължава обучението си в Американския колеж в Пловдив и Богословското училище в Одеса. Завършва като стипендиант Николаевската градска гимназия през 1872 г. Получава висше образование в Новорусийския университет, специалност математика и физика. Две години е преподавател в гимназията в Симферопол.

В началото на 1878 г. Кирков се завръща в освободеното Българско княжество. На 19 февруари 1878 г. е назначен за финансов съветник на първия губернатор на София – Пьотр Владимирович Алабин. С княжески указ от  1 януари 1879 г. заема поста председател на Окръжния съд в София. В Учредителното Народно събрание е депутат „по право”. По-късно участва в избора на български княз в Първото Велико Народно събрание. От 15 януари 1879 г. е назначен за член на сформираната комисия за подготовка и превеждане на Органическия устав.

Кирков е сред пионерите, положили основите на модерните български административни и научни институции. От началото на 1880 г. е назначен за пръв директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Оглавява Държавната печатница в София от 1880 г. до 1885 г. След абдикацията на княз Александър I напуска страната за 3 години. Това време използва за образование. Изучава модерни графични изкуства и тяхното приложение в практиката. Неговите познания в тази област са високо оценени и той е канен два пъти на работа в чужбина на ръководни постове: през 1890 г. в Генуа и през 1893 г. в Дрезден. Георги Кирков отказва и двете предложения и избира отечеството. От 1891 г. плевенският ерудит е първи началник на Военния картографически институт в България. Георги Кирков е сред първите биографи на Васил Левски. През 1882 г. излиза от печат книгата му „Васил Левский (Дяконът)”. Негово дело са художествените проекти за български банкноти от 1885 г., с номинал 20 и 50 лв. и 100 левовата банкнота от 1887 г. Негови са графичните изображения за златните и сребърните банкноти с номинал 10, 20, 50 и 100 лв., отпечатани в 5 000 000 тираж. Според някои изследователи, Кирков е авторът на проекта за първите пощенски марки „сантимите” – пуснати в употреба на 1 май 1879 г.

През 1879 г. в „Типографията” на Любен Каравелов и Нестор Жейнов в Търново са отпечатани материалите от Учредителното събрание. Търновската конституция излиза като отделно издание, в две колони – на руски и български език, в малък формат. За прототип на последния текст е използван ръкописът, съставен от плевенският депутат Георги Яковлев Кирков.

Д-р Светла Атанасова,  завеждащ отдел „Специалност: история на България ХV – ХІХ век“ в РИМ – Велико Търново