В миналото на жените се разрешавало да пият в кръчмата само на този ден

Бабинден е краят на поредицата празници, свързани с Рождество Христово. Отбелязваме го и на 21 януари.

Бабинден е женски празник и мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат, докато не плати на музиканти да им свирят и не ги почерпи с кафе или нещо друго. Само на този ден в миналото на жените се разрешавало да пият в кръчмата.

Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. Песните, които се пеят са с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома. Има легенда за времето описано в Библията, когато евреите били роби в Египет, а Египетския цар заповядал на бабите-акушерки да убиват новородените еврейски момчета. Но те не го правели, защото имали страх от Бога.
Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита "бабата", опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото. Тогава бабата става рано и посещава домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден - до тогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят. В къщите бабата идва с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят.
След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват "да полеят" на бабата.
Бабинден е популярен и до ден днешен. Но в наше време са се променили "героите" на този празник. Някога е бил празник в чест на бабите-акушерки, а днес - на медиците от родилните отделения.
Това е древен празник, който е запазен и до наши дни от езическите времена. Той е посветен на акушерките, които в старото време, помагаха при раждането. Като цяло този празник се възприема като един вид женски отговор на определено мъжките празници като Богоявление и Ивановден.
Рано сутринта при бабата-акушерка идват жени, чиито деца са на възраст от 1 до 3 години. Там в двора, под овощни дървета се извършвал ритуалът "измиване на ръцете". При този ритуал старата жена пожелава на детето да е живо и здраво, като го напръсква с вода.
От своя страна, бабата подарява на майките чорапи и блузи за децата им, а ако с майката дойде и детето, тя му връзва на ръцете монетка или фигура на конче, които са плетени в бели и червени конци.
На този ден всички жени идват на вечеря при бабата-акушерка. Всяка носи вино, ракия, варена кокошка и обредни хлябове, и на входа на къщата целуват ръката на домакинята. На масата всички се забавляват, шегуват се, говорят почти винаги на теми със сексуални нюанси. Самата акушерка понякога провежда ритуали, които би трябвало да помогнат на жените да имат повече деца.