Смятат се за най-горещите дни през годината

Горещниците са празници в чест на огъня и се отбелязват за предпазване от огън, като са почитани в три последователни дни на народния календар - на 15, 16 и 17 юли, отредени от източно православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Смятат се за най-горещите дни през годината, а обичаите, свързани с тях, се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Тази година обаче горещниците изобщо няма да са горещи.

Известни са още като Горешляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци.
Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли), Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св.Марина (17 юли).
Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна — Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота на стопаните, дръзнали да работят.
Вярва се, че нивата и особено ожънатите снопи се запалвали от само себе си, а огънят слизал от небето. Според традицията се забранява изнасянето на огън извън къщата.
Най-строго се спазва тази традиция през първия и последния горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето, най-често под формата на светкавица, обуславя и имената на тези дни – Блъсъци и Германовци (вярва се, че св.Герман е един от повелителите на гръмотевиците).
В Софийско според това какви са тези три дни, се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, като първият, вторият и третият горещник отговарят на тези месеци. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици.
Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия насред селото се пали нов огън, някои го наричат жив огън, божи огън, от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища.