Избрани Новини
Проучване: Българинът обича книги, концерти, театър
22-05-2018, 11:54
Снимка:Freeimages/Julia Freeman-Woolpert
Автор:Марияна Толева
Най-доволни от културния живот са софиянци, пловдивчани и русенци
Българинът се интересува силно от културата и участва в културния живот на страната – това показва проучване на Алфа Рисърч, проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика, смятат експертите.
Хората у нас най-много се вълнуват от концерти – 47%. Увеличава се интересът и към българското кино – всеки четвърти споделя, че е гледал български филм. Всеки трети българин пък се е насладил на театрална постановка.
Оказва се и че твърдението, че българинът не чете не е съвсем варно.
Книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо 2014г., а почти всеки втори (46%) е купил книга - покачване с от 9% спрямо 2014.
Засилва се интересът и към културното наследство. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.
Достъпът до изкуство обаче се оказва проблем за по-малките градове и села. Близо 40% от живеещите в малките населени места споделят, че културните дейности при тях липсват. Съвсем различно е с големите градове, където между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата. Най- доволни от културния живот са софиянци, пловдивчани и русенци.
За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата „прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират романтичното определение „слънце“ от химна на Ст.Михайловски „Върви народе възродени“. За едва 9 на сто научните открития са преди всичко „риск“. 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават.