На 9 –ти май от 18:00 ч. – 22:00 ч.

За седма поредна година в Русе ще се проведе европейската инициатива Нощ на литературата. Събитието започва от 18.00 ч. и включва публични четения в различни градски пространства на текстове от произведения на съвременната европейска литература.

Главни организатори на събитието са посолства и културни институти на европейски страни , Представителството на Европейската комисия в България, Фондация „Детски книги“ и Фондация „Следваща страница“. Медийни партньори на събитието са Българското национално радио, онлайн медиите „Аз чета“. „Въпреки.com” и LoveTheater.bg.

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ се присъединява към европейската инициатива. В читателското гнездо  в градинката пред библиотеката, ще бъдат представени избрани откъси от романа на един от най-четените и превеждани немскоезични писатели Рафик Шами „Жената, която продаде мъжа си на битака“.

Рафик Шами (1946)

Роден и прекарал първите 25 години от живота си в любимия си Дамаск, в началото на 70-те години на ХХ век се вижда принуден да го напусне и след кратко скиталчество се установява в Германия, където живее и днес. Направил първите си стъпки в литературата на арабски език, в емиграция започва да пише на немски и става един от най-четените и превеждани немскоезични писатели. Автор е на книги за деца, на литературни и публицистични есета, разкази, романи, два от които, „Тъмната страна на любовта“ и „Тайната на калиграфа“, са преведени на близо 30 езика. Огромната си популярност Шами дължи и на изявите си като устен разказвач. Отличен е с множество литературни награди - общо 33 до момента, в Германия, Австрия, Швейцария, Нидерландия, САЩ - на името на Адалберт фон Шамисо, Херман Хесе, Нели Закс, Смелик-Киген, с голямата награда на германската Академия за детска и юношеска литература (2015), на Съюза на германските журналисти „Златен ред“ (2016) и др.

В книгата „Жената, която продаде мъжа си на битака“

Рафик Шами отвежда читателя в Дамаск на своето детство и юношество, в християнския квартал на града. Чрез забавни истории той разказва как хората, културата, традициите на неговата родина са пробудили собствения му талант и са го направили разказвач. Спомените му оживяват в безброй картини и звуци, с тихия глас на детството му, който го връща в отминали времена и изгубени райски места. Автобиографичното в тази книга би могло да се разглежда като основа на килим, в който писателят вплита орнаментите на своя опит и размислите си за значението на приказката, за устното разказваческо изкуство, за днешното редуциране на езика, възпрепятстващо пълноценното общуване между хората и способността им да слушат, да се удивляват, да се радват.

.