Всеки от нас е тръгнал по своя собствен , път търсейки своята идентичност …

Изложба на Даниел Людвиг, Золтан Людвиг и Милена Младенова, озаглавена „Oт Панония до Филипополис” открива тази вечер от 18.00 ч. галерия Резонанс в Пловдив.
Oт Панония до Филипополис…
Прашинки изгубено минало, летящи в настоящето…
Пътища които се пресичат и разделят…
Всеки от нас е тръгнал по своя собствен , път търсейки своята идентичност …
Еднаквости и различия…
Метаморфозата на времето …
История без начало и край…
Една дълга приказка за едно безкрайно пътуване..
Пътуване от …и към …себе си …
Даниел Людвиг е роден през 1981 година в Надканижа /Унгария/. Живее и  твори  в Кендлимайор /Унгария/. Завършва училище по изкуствата в град Пейч специалност графичен дизайн. Има самостоятелни изложби –Унгария , Австрия , Сингапур , Велико Търново. Участва в групови изложби в Унгария и други държави –АРТ ЕКСПО –Малайзия, АРТ ЕКСПО-Инсбрук-Австрия, Експо- Сарагоса -Испания и други. Взел е участие в международни симпозиуми в Унгария ,България, Хърватия ,Босна и Херцеговина, Германия, Малайзия, Азербайджан ,Финландия. Негови творби са притежание на частни колекции в Унгария,  Малайзия, Германия и други.
„Даниел Лудвиг е създал своя собствен  свят много добре. Без значение какъв модел използва в картината, веднага разпознаваме следите от ръката и душата му. Хуморът е особено важен. Тази гротесна игривост е толкова дълбока във философията, колкото и критична. Той обръща внимание и на абсурдността в битието и човешките взаимоотношения.“                                                                                                                                                 
                                                                                      Д-р Ференц  Витез  - изкуствовед
Золтан Людвиг е роден през 1953 в Унгария. Живее и твори в град Надканижа/Nagykanizsa/Унгария/.
Завършва училище по изкуства в град Пейч /Унгария/. Работи в областта на живописта, плаката и интериорният дизайн. Носител е на множество унгарски награди за заслуги в областта  изкуството и културата. В периода 1993 -1998 е организатор и арт мениджър на Международният симпозиум „Trofaiach Art”- Австрия. През 1999 – организатор и арт мениджър на симпозиума -„Ludvig International  Symposium” в Кендлимайор – Унгария в който са участвали стотици художници от различни държави, през 2018 ще се  проведе 26-то издание на симпозиума.
Участва в групови изложби в Унгария и други държави. Участва в много  Международни симпозиуми в Унгария , Словакия, Германия, Оман, Катар, Турци, Египет, Босна и Херцеговина, Италия , Малайзия, България, Испания и други. Негови творби са притежание на международни галерии и музеи както и на частни колекционери от цял свят.
„Със своята живопис  Золтан Людвиг създава митът за чисто житейски форми. В неговите архаични тонове една и съща роля имат както субективната визия, така и древния спомен, напомнящ за потъналите светове. Нещата като че ли се създават от само себе си, за да предизвикат нашето възхищение, като че ли  Золтан  Людвиг иска да ни каже: Погледни цветето, научи се от него на чист и пламенен, пълнокръвен и неопетнен живот. И макар да няма история, във вътрешността на всяко цвете се крие по една приказка.“
                                                                                      Д-р Ференц  Витез  - изкуствовед
Милена Младенова e родена 1986 в град Бяла. Завършва художествена гимназия акад. Дечко Узунов-Казанлък и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” в курса на проф. Стефан Лютаков. В университет Мармара – Истанбул защитава магистърска степен.
Участия в групови изложби в България и чужбина. Самостоятелни изложби в България и Унгария.
Награди-Награда за млад автор от Биенале на малките форми-Плевен, награда от Лайънс клуб Австрия, от Биенале на хумора и сатирата –Габрово, награда за скулптура от Националната изложба Лудогорие –Разград.
Участия в международни симпозиуми в България, Унгария, Словакия, Хърватия, Германия, Малайзия, Азербайджан, Румъния, Босна и Херцеговина.
"Произведенията на Милена Младенова (скулптура и живопис), чрез символичната роля на кучето, водят зрителя към връзката между животните и човека,  човека  и нощта и архаичното състояние на съществуване.
Имаме чувството, че в очите на изобразеното животно  най-често се отразяват съмненията на човешкия свят… Но животното винаги се доверява на човека.   Така че, нека бъдем отговорни за световете: за Вселената вътре в нас, за света около нас. И ние не трябва да изкачваме високи кули - достатъчно е старателно да направляваме бреговете, които сме  способни  да усмирим.“
                                                                                      Д-р Ференц  Витез  - изкуствовед