Както и профилактиката на йоддефицитните заболявания

Световният ден на остеопорозата (WOD), който се отбелязва всяка година на 20 октомври, е целогодишна кампания, насочена към повишаване на информираността в световен мащаб за превенцията диагностиката и лечението на остеопорозата и свързаните с нея заболявания на костите. Тя цели да постави остеопорозата начело в световната здравна проблематика, достигайки със своите послания до здравните професионалисти, медиите, отговорните лица и институции, както и общата публика.

Кампанията по повод Световния ден на остеопорозата призовава хората към навременни действия за защита на здравето на своите кости и мускули, за да се радват на добро качество на живот и независимост от грижите на другите в късни години. Тя се обръща и към здравните власти и медицинските специалисти да съхраняват здравето на костите на хората в населените места, където работят. Независимо от множеството ефективни възможности за лечение, остеопорозата често остава недиагностицирана и нелекувана. Запълвайки празнината между навременната диагностика и лечението, здравните професионалисти, властите и лечебните заведения могат да заработят заедно за намаляване на човешкото и социално-икономическото бреме, причинявано от фрактурите вследствие чупливост на костите.

Мотото на  кампанията за  2017 г.  е  „ Запазете костите си – Защитете Вашето бъдеще“. Същото  има за  цел да:

• Популяризира информираността за остеопорозата и разбирането за огромния данък, който остеопорозата налага на бъдещето на отделния човек, ако остане недиагностицирана и нелекувана;
• Разширява разбирането за връзката между остеопорозата и фрактурите, които могат да бъдат основна причина за инвалидизация и преждевременна смърт при възрастните хора;
• Окуражава хората да разпознават рисковите си фактори и първата фрактура, като  потърсят изследване и лечение когато е необходимо, за да защитят бъдещето си в дългосрочен план;
• Подкрепя здравословното за костите хранене и движение като първостепенни за

доброто костно здраве, както и разбирането за ролята на калция, на доброто хранене и редовните физически упражнения през детството и юношеството, когато костите се развиват.

• Лобира за превантивна грижа в световен мащаб, която да позволи на здравните

професионалисти и власти да „затворят“ празнината между ранната диагностика и лечение чрез критично отношение към случаите на недиагностициране и ненавременно или липса на лечение, липса на Свързани грижи за фрактурите за системно идентифициране и лечение на високорисковите пациенти, както и непридържане към лечението.

Асоциация „Жени без Остеопороза“ ще проведе информационна кампания „Запазете костите си – Защитете вашето бъдеще“ в гр. Добрич на 24 октомври 2017 г. (вторник). На тази дата от 14:00 ч.  до 17:00 ч. в залата на РЗИ-Добрич ще се проведат комбинирани изследвания телесен състав-костна плътност, посетителите ще могат да чуят беседата „Научете своя риск за остеопороза“, както и да определят личните си рискови фактори с теста на Международната фондация по остеопороза и теста на Световната здравна организация. Комбинираните изследвания телесен състав – костна плътност са на цена 20 лв,  след предварително записване на тел. 0884 71 44 39.

Йодираната сол - универсално средство за профилактика на гушавостта и йоддефицитните заболявания.

Всяка година на 20 октомври се отбелязва Световния ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йоддефицитните заболявания представляват глобален медико-социален проблем, който засяга над 1,5 милиарда души в целия свят.

Йодът е един от микроелементите в природата, жизнено необходим за пълноценното развитие и растеж на човешкия организъм. Той е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси в организма, както и нормалните функции на нервната, сърдечно-съдовата и половата система. Йодът е абсолютно необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, за растежа и развитието в детската възраст и пубертета. По време на бременност недостигът на йод причинява аборти, мъртво раждания и тежки вродени дефекти на плода (кретенизъм, глухонемота и др.).

Дневните нужди от йод възлизат на 150 мкг /микрограма/ за възрастните, 200 мкг за бременните и кърмещи жени и 100-120 мкг за децата до 12 г. възраст.

Дневният прием на йод под 100 мкг води до сериозни нарушения в организма, известни като йоддефицитни заболявания.

Към тях се отнасят:

- Ендемичната гуша и усложненията й;

- Хипотиреоидизъм  (намалена функция на щитовидната жлеза);

- Изоставане в нервно-психическото развитие, проявяващо се с различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;

- Нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;

- Двигателни, говорни или слухови дефекти;

- Разстройства в репродукцията – аборти, мъртвораждаемост, стерилитет и др.

Най-широко разпространена е ендемичната гуша, а с най-тежки последствия за индивида, семейството и обществото е изоставането в нервно-психическото развитие.

Смята се, че недостатъчният прием на йод по време на бременността и в детската възраст е най-съществената причина за разпространението на умствената изостаналост сред населението в света.

Характерът и тежестта на нарушенията при йоддефицитните заболявания зависят от средния дневен прием на йод:

100 – 200 мкг: липсват нарушения;

50 - 80 мкг: повишен риск за аномалии на плода;

25 - 50 мкг: дифузна струма (увеличена шитовидна жлеза); психично изоставане; спонтанни аборти; вродени аномалии;

10 - 25 мкг: високостепенна и нодозна (възлеста) гуша; интелектуален дефицит; кретенизъм; психомоторни дефекти; инфертилитет.

За възникването на йоддефицитни заболявания значение имат и някои допълнителни екзогенни фактори като нерационално хранене, хронични стомашно-чревни заболявания, прием на медикаменти (сулфанилурейни препарати, литиеви соли и др.), хронична експозиция на химически съединения, използвани в селското стопанство или индустрията. Фамилните и индивидуалните генетични фактори съучастват в изявата на патологичните нарушения, но не са определящи в етиологията на йоддефицитните заболявания.

Основен източник на йод е храната. С най-голямо съдържание на йод са рибата, морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете. За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма и кравето мляко, плодовите и зеленчукови сокове.

За да бъде профилактиката с йодирана готварска сол ефективна, следва да се спазват следните правила:

-    Да се използва само йодирана сол, с валиден срок на годност;

-  Да се съхранява  в плътно затворени сухи съдове, за да се запази йодното й съдържание след отваряне на опаковката;

- Да се прибавя в края на термичната обработка на ястията, за да се предотврати намаляването на йодното съдържание.

Ежедневната употреба на йодирана сол в количество не повече от 5 грама (1 чаена лъжичка) предотвратява йоддефицитните заболявания.