С.Д. дал обяснения,признал авторството и описал начина на извършване на престъпленията

В. В. притежавал мобилен телефон марка „HUAWEI Р9“. На 25.01.2017г., около 17,00 часа В. хванал случайно такси от пл.“Света Троица“ в гр.Русе, за да се прибере в дома си на ул. “Алеи Възраждане“. По време на пътуването той извадил мобилния си телефон, провел разговор, след което го оставил на седалката в автомобила. След като таксито спряло пред дома му, В. слязъл от него, а телефонът му паднал на земята по пътя от автомобила до дома му, без той да забележи. Малко по-късно на 25.01.2017г. по същия път минал С. Д., който тогава живеел в същия блок и вход, като В.. C. Д. намерил изпуснатия от В. мобилен телефон „HUAWEI Р9“ и решил да го вземе. Той знаел, че трябва да върне телефона на собственика му или да го предаде на властта, но не сторил това. Подсъдимият решил да задържи мобилния телефон, след което да го заложи и да получи за това определена сума пари. Той изключил мобилния телефон, извадил и изхвърлил СИМ картата на В. от него. Още същия ден Д. отишъл в заложна къща. Към този момент като комисионер в заложната къща работел Д. Т.. Пред него Д. заявил, че желае да заложи мобилния телефон, който бил намерил малко по-рано същия ден. Т. издал заложен билет. По силата на чл.14, ал.З от Наредба за дейността на заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009г- на Министерски съвет, в сила от 27.02.2009г. при сключването на договора за залог, в качеството си на залогодател подсъдимият следвало да попълни декларация по образец съгласно приложение №5 на Наредбата към заложния билет, с която следвало да декларира произхода на вещта, която залага. Д. знаел, че мобилния телефон, който залага не е негов, а го е намерил по-рано същия ден. Въпреки това, собственоръчно той попълнил в декларацията, че е собственик на вещта, която залага и я е придобил чрез покупка. Със същата декларация на обвиняемия било разяснено, че за декларирани от него неверни данни ще носи отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. Съзнавайки, че потвърждава неверни данни, подсъдимият собственоръчно датирал и подписал декларацията. Д. представил документа пред Д. Т., за да докаже невярно удостоверените обстоятелства. Т. приел мобилния телефон в залог за срок от един месец и изплатил на Д. сумата от 130 лева, които той изразходвал за лични нужди. В определения срок подсъдимият не откупил заложената вещ, поради което телефонът бил продаден на Т. У.. След разкриване на деянието, У. предала с протокол за доброволно предаване мобилния телефон, който бил върнат на В. срещу разписка.

В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия по делото С. Д. бил установен като извършител и на двете деяния. Той дал обяснения, в които признал авторството и описал начина на извършване на престъпленията. С. Д. получи глоба от 300 лева от Районния съд в Русе.