Район "Средец" може да не е голям по територия, но е истински административен, политически, културен, образователен, духовен, търговски, бизнес и спортен център на столицата. Той е сърцето на София.

В него може да намерим десетки исторически сгради - Ротондата „Свети Георги“, Народното събрание, Президентството, повечето министерства, Българска народна банка, Централна поща, Телефонната палата, Столична библиотека.

На неговата територия са известните храм-паметници като „Света Неделя“, „Свети Седмочисленици“, „Света Петка Стара“, Руската църква, старинната църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ и Светият синод на българската православна църква.

В район „Средец“ са и едни от най-предпочитаните места от столичани и гостите на София за отдих, забавления и игри - Борисовата градина с езерото Ариана, Княжеската градина, Националният стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“ и още десетки други институции, организации.

От къде започва всичко, обаче?
Районът (Сердика-Средец-Триадица-София) е един от европейските градове с най-богата, над 7000-годишна история. На мястото на някогашното неолитно селище около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика. През римската епоха градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на III век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).

Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име – Ulpia Serdica. Едно знаменито събитие се случва в Сердика в началото на IV век, което има значение за световната история. През април 311 г. император Галерий, заедно с императорите Лициний и Константин, са издали Едикта на толерантността, разрешил християнското вероизповедание в Римската империя. По този начин Сердика се превръща в родината на Свободната Църква и първата християнска столица на Римската империя преди Константинопол. Тогавашната Сердика е била и любимият град на император Константин Велики.

През 343 г. Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор, на който присъстват делегати от цялата Империя и с право дълго време е определян като Вселенски. Под важните решения на Сердикийския събор са се подписали 282 епископи и вероятно той се е провел в имперския комплекс, от който и до ден-днешен са останали руини около Ротондата „Свети Георги“.

През V–VI век по време на „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена.

От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През Х век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането ѝ под властта на Византия. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица. След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит.

От края на XIV век до 70-те години на XIX век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през XIII- XIV век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (IV век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. През последната четвърт на ХІV век градът се споменава като София в официалните документи на Второто българско царство, а сетне и на Османската империя.

След 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Постепенно се налага компромисното решение градските административни учреждения да бъдат „Средецки“ (в т.ч. и църквата), а общодържавните институции – „Софийски“.

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие и одобрен от княз Батенберг. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика на днешния район "Средец".

За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Кирил Маричков, завършил в Германия, проектира Доходната сграда на ул. "Леге" 4, и сградата на ул. "Съборна" 2. Арх. Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

През 1891 г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.

През 2017 г. район "Средец е културният и интелектуален център на София. В него може да намерим огнища на знанието и културата като Софийският университет "Св. Климент Охридски", Българската академия на науките, Народният театър "Иван Вазов" и Националната художествена галерия - бившият царски дворец. На емблематичната улица „Г. С. Раковски“, са разположени голяма част от театрите на София, къщите-музеи на най-големите български поети и писатели, Националният литературен музей и Национална академия за театрално и филмово изкуство 'Кръстьо Сарафов' – НАТФИЗ.

Кмет на района е Мария Ачкова. Районът граничи с районите Слатина, Изгрев, Лозенец, Триадица, Възраждане и Оборище. Жителите на района наброяват 72 465. Интересен факт, свързан с историята на района е, че в архива на район „Средец” се съхраняват всички актове по гражданско състояние на столичани от 1913 г. до 1947 г. , тоест актовете за раждане, за граждански брак и за смърт.

*В тази публикация са използвани материали от сайта на Столична община. Приканваме нашите читатели да споделят любопитни и малко известни исторически факти за София, които ще публикуваме в поредицата.