Дойдоха един от авторите и главен икономист - Хернан Уинклер и Джон Македон - експерт по онлайн комуникации

Днес, в конферентната зала на Канев Център в Русе бе представен доклад на Световната банка, озаглавен „Дигиталните дивиденти или как Интернет може да насърчи развитието в Европа и Централна Азия“. На събитието присъстваха представители на Световната банка - един от авторите и главен икономист - Хернан Уинклер и Джон Македон - експерт по онлайн комуникации. Модератор беше д-р Страхил Карапчански – заместник-кмет по европейско развитие в Община Русе. Сред гостите бяха председателят на ОбС - Русе чл. кор. проф. Христо Белоев, ректорът на Русенски университет „Ангел Кънчев“ проф. д-р Велизара Пенчева, представители на местната власт, бизнеса, IT-сектора, преподаватели и студенти.

„Русе постави амбициозната цел до 2025 г. да се утвърди като град на знанието и иновациите в контекста на стратегическата визия на Европейския съюз за стимулиране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Динамичното развитие на IT-сектора в региона напълно съответства с темповете, които генерира градът ни през последните години и това се отчита от добрите показатели в доклада“, коментира д-р Карапчански.         

България е постигнала значителен напредък в усвояването на икономическите ползи, породени от достъпа до интернет. Според доклада, повечето страни в ЕС - и особено България – превъзхождат Съединените щати  по отношение на достъпността и качеството на интернет.

Нещо повече, въпреки нарастването на броя на специалистите в областта на информационните и комуникационни технологии в България, както и уменията, свързани с новите технологии, доходите на заетите в тази сфера са се увеличили значително през последните 15 години.

Въпреки това, някои предизвикателства пред страната остават. Докато повече от 10 на сто от служителите в Северна и Западна Европа често работят от вкъщи, използвайки интернет, то в България те са по-малко от един процент. Високите компютърни умения намаляват рязко с увеличаването на възрастта в България - особено сред хората без висше образование.

„Въпреки че интернет създава нови и безпрецедентни възможности, съществува и опасност от по-нататъшно изключване - особено за неквалифицираната работна ръка“, казва Хернан Уинклер, икономист за Европа и Централна Азия на Световната банка и основен автор на доклада, „Ние трябва да наложим политики, които да помогнат на хората да се адаптират към новите предизвикателства“.

„Нужни са мерки, които увеличават здравното и пенсионното осигуряване на заетите лица в компютърната икономика или такива, които улесняват прехода към нови работни места за лицата, останали без работа. Подобни политики ще бъдат по-ефективни, отколкото създаването на разпоредби, насочени към предотвратяване на неизбежните технологични промени."

В България, където интернет е широко разпространен, е необходимо да се отдели по-голямо внимание на допълнителните стъпки от дигиталния дневен ред, включващи подобрения на пазара на труда. Според доклада, политики за улесняване на данъчните и осигурителните плащания в споделената икономика могат да изведат трудещите се от сивия сектор и да им осигурят известна защита на заетостта. Възходът на споделената икономика и на алтернативните механизми за работа представляват ново предизвикателство към вече съществуващите регулации на пазара на труда и социалните регламенти, които са създадени да защитават работещите на постоянен трудов договор. Европейският съюз има уникалната възможност да оглави политиките, насочени към работните места на дигиталната икономика, така че те да обхванат повече хора и да станат по-производителни.

Страните в ЕС имат евтин и всеобхватен достъп до интернет, но въпреки това те не успяват напълно да се възползват от възможностите, създадени от дигиталните технологии и трябва да се работи за създаване на политики, които да подобрят връзката между трудещите се и дигиталните работните места.

Докладът отбелязва, че информационният и комуникационният технологичен сектор, често е най-иновативният и бързо променящ се сектор в много страни. Такъв е случаят и с България. Наричана „Силиконовата долина“ на Източния блок, България има голям ИКТ сектор - 10 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) - и сред най-голям брой сертифицирани ИТ специалисти в света. Тя е сред страните, в които фирми и предприятия предпочитат имейл като средство за водене на кореспонденция, вместо използването на фирмена уеб страница, а около 60% от фирмите в страната извършват комуникацията с правителствени  и административни институции онлайн. Около 10% у нас са фирмите, използващи така наречената система на изчисленията в облак (cloud computing), като нивото на сложност на задачите е ниско колкото и в останалите страни в ЕЦА. В България е по-лесно на новите фирми да навлязат на пазара онлайн, отколкото по конвенционалните начини и има ниски нива на такси при започване на бизнес при онлайн регистрация (< 5% от БВП).

Докладът на Световната банка поставя България в групата на „развиващите” се страни със средно високи нива на ограничения, препоръчвайки мерки свързани с: премахване на бариерите за чуждестранните инвестиции, премахване на местните ограничения в ключовите сектори, насърчаване на предприемачеството, като отбелязва, че за започването на бизнес в страната отнема малко по-малко от 25 дни.