Съпругата му Камелия изпрати на организаторите свой съкровен текст

Дубайският дневник на Пламен Монев

Когато разбра, че ще се открие негова изложба в Дубай, Пламен Монев не знаеше, че му остават само четири месеца живот. Той прие предизвикателството с безкрайна всеотдайност към работния процес. Огромната си творческа мощ, нерв и експресивност впрегна, за да подчини и опитоми определените от него за целта креативни пространства. Използва върху платната, освен маслени бои, различни материали като специални пасти и лепила, пясък, акрил и други, за да постигне исканите внушения. Крайният резултат показва една конкретика в абстракцията с висок енергетичен баланс. Провокирани са сетивата ни за осезанието на предмети, образи и невидими човешки присъствия. Прецизното решение на композиционните и идейни проблеми в картините свидетелства за високо ниво първо на творческото мислене и второ на реализационния процес. Така Пламен Монев, без да е бил в Дубай, сътвори своя Дубайски дневник от 21 живописни платна. Всяко от тях беше арена на битка на живот и смърт. Пламен спечели тази битка с цената на живота си, защото, работейки по тях, бе в постоянно безумно движение на духа в статус терминалис /гранично състояние между живота и смъртта/. В този дневник той ни открива своя експлозивен вътрешен свят, прави ни съпричастни на раждането на една картина и сякаш звучи неговият глас: „Ставам неспокоен, когато ще започвам да рисувам, сякаш вече нищо друго не ме интересува. Искам да я видя в съзнанието си, а след това тя ме грабва и съм й подвластен, докато не се появи. Невинаги се получава отведнъж.“ Там са запечатани и думите му, че „да си художник не е професия, а поведение във всички измерения“. Етиката и естетиката имаха за него космическо значение. Вярваше убедено, че талантът на художника е дар от Бога, който той трябва да претворява с благодарност, както мидата ревниво пази своя бисер, умножава архаичната прастара красота, за да я върне на света.