Над 200 са убитите по време на въстанието в Разложкия край

През 1903 г. в с. Смилево, Битолско, на Илинден е поставено началото на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден. В желанието за национално обединение на българите въстанието, белязано от трите християнски празници, става един от най-великите подвизи за жителите на тези региони.
Над 200 са убитите по време на въстанието в Разложкия край. Селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на град Мехомия /дн. Разлог/ - центърът на въстанието, са изгорени.
42-ма мъже от Разлог са дали живота си за свободата. 28 от тях са погребани в оброчището „Св. Димитър“ - паркът пред Историческия музей в града. Най-младият от тях е 16-годишният Иван Цуцуманов, а най-възрастният е 68-годишният Марко Хаджиев. Останалите са мъже в разцвета на силите си, оставили след себе си сираци и още неродени деца.
В знак на почит към всички, жертвали живота си във въстанието, бяха поднесени венци и цветя пред паметниците на П.К.Яворов, баба Магделина Юрукова и паметника на загиналите в Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. Шествието бе водено от общинското ръководство начело с кмета инж. Красимир Герчев, зам.председателите на Народното събрание Красимир Каракачанов и Явор Нотев, Атанас Стоянов-народен представител, д-р Мария Копанарова-председател на ОбС-Разлог.
Панихида за загиналите във въстанието отслужиха отец Янко Русков и отец Димитър Белчин.
„Делото на илинденци е миг от дългата история на нашия град. Поклон пред героизма и решителността на въстаниците! Нека пазим жива паметта им и те да бъдат пример за родолюбие и всеотдайност в народните дела за нас и бъдещите поколения“ - каза в словото си кметът на Община Разлог инж. Красимир Герчев.