Влошената епизоотична обстановка по отношение на тези болести в някои области

Във връзка с ежегодната регистрация на кожни форми на антракс в Североизточна България, както и поради влошената епизоотична обстановка по отношение на туларемията и бруцелозата в някои области на страната през последните години, е необходимо повишаване на здравната култура на населението. РЗИ – Русе предупреждава населението за болестите антракс, туларемия и бруцелоза, като разяснява начините на заразяване и на предпазване, начините на предаване на причинителите на тези заболявания и необходимостта от своевременно информиране на ветеринарните власти при съмнение за заболяване сред домашните животни.  

АНТРАКС

Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма. Причинителят B anthracis запазва жизнеспособността си с десетилетия, посредством изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в т нар. Стационарни антраксни огнища (САО). От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни. Пролетните порои и последвалото силно засушаване в страната през 2016 г създават предпоставки за излизане на антраксите спори на повърхността на почвата. При последващо засушаване, когато преживните животни пасат суха трева, заедно с почвата по корените те поглъщат и спорите, което е възможно да доведе до поява на заболявания от антракс при тях. Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:

Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и Ко латерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 – 5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.

Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока. Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост. Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание. Източниците на зараза са както домашни така и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Болният човек не е опасен като източник на зараза. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища. Профилактиката на антракса включва:

• Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;

• Измиване на ръцете с топла вода и сапун преди и след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;

• Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;

• Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;

• Добра термична обработка на месото и млякото;

• Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.

Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори: контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други.

БРУЦЕЛОЗА

Бруцелозата е хронично рецидивиращо заболяване, което се характеризира с вълнообразна температура, токсични явления, прояви от страна на различни органи и системи и възникване на малки епидемии или спорадични случаи предимно сред професионално застрашени рискови групи като животновъди, селскостопански работници, ветеринарни лекари, зоотехници и лабораторен персонал. Причинява се от бактерии от род Brucella. От значение за епидемичния процес е устойчивостта на бруцелите, както в околната среда, така и в мляко и млечни продукти. Сезонност и разпространение:

Бруцелозата е заболяване с разпространение през цялата година и пик през пролетта и лятото. Среща навсякъде по света, но особено засегнат е Средиземноморският регион. Боледуват предимно хора над 25 годишна възраст. Инкубационен период е непостоянен, труден за определяне. Варира от 5 до 60 дни. Резервоар и източник на зараза: Бруцелозата е зооноза. Естествен резервоар и източник на зараза при бруцелозата са основно крави (B. abortus), кози и овце (B. melitensis), свине (B. suis). При козите болестта протича безсимптомно. Животните са най-заразителни по време на аборт (мъртвораждане). Причинителите се отделят със заразения плод, плацентата, околоплодните води, влагалищните секрети, урината. С отделянията им се заразяват пасища, обори, водоеми. Бруцелите се съдържат в млякото и в месото на болните животни. Отделянето на причинителя в млякото може да бъде много продължително – до няколко години, което има важно епидемично значение.Болният човек практически не е източник на заразата.

Механизъм, фактори и пътища на предаване на инфекцията

Алиментарен; механизъм на външните покривки: въздушно-прахов

Пътища на заразяване: хранителен; контактно-битов; аерогенен

Фактори на предаване на инфекцията: заразено мляко, млечни продукти, заразено месо и месни продукти, абортиран плод, плацента, околоплодни води и т.н. от заразени/болни животни,урина, кожа, вълна от заразени/болни животни, контаминирани с бруцели прах, вода, почва. Възприемчивост на човека към бруцелоза е висока.Човек може да се зарази при директен или индиректен контакт с животни (чрез замърсени ръце като входна врата на заразата е устата) или със заразени хранителни продукти (включително непастьоризирано мляко, млечни произведения). Бруцелите могат да проникнат в организма и през горните дихателни пътища - чрез вдишване на контаминиран аерозол. Клиничната картина може да започне остро или постепенно. Разнообразните симптоми са както общи (температура, обща отпадналост, болки в ставите), така и органно специфични (включително инфекции на мозък и сърдечни клапи). Характерни са температурните пристъпи (покачване на температура, с последващо спадане и започване на нова температурна вълна). Ако не се лекува, бруцелозата може да хронифицира. Диагнозата е трудна, основава се предимно на бактериологичното изследване и се допълва от клиничното протичане, епидемиологичното проучване и ветеринарномедицинската информация. Лабораторното доказване на бруцелозата включва микробиологични изследвания на кръв за хемокултура (в началото на заболяването и по време на фебрилните пристъпи) и кръв за серологично изследване на по-късни етапи от болестта. Изследват се също урина и други. Клиничните материали се транспортират с куриер и работят при спазване условията за работа с ООИ, Инструкция ня МЗ №5 от 19.11.2003, Методично указание на МЗ №2 от 19.01 2004. Правилно опакования клиничен материал се изпраща в Националната референтна лаборатория по ООБИ на НЦЗПБ София, бул. Столетов 44а., заедно с надлежно попълнен въпросник.

Лечение – продължителна терапия с антибиотици под лекарски контрол.

Профилактиката включва информация и обучение на населението за консумиране на млечни и месни продукти с неконтролиран произход след добра термична обработка, информация и обучение на фермери, работници в кланици в месопреработвателната промишленост, в месарници; на животновъди, особено в дребното, частно животновъдство, серологични изследвания на животни в сектор животновъдство, ветеринарен контрол.

Противоепидемичните мерки са:

спрямо болните: откриване, хоспитализиране, лечение, регистриране, съобщаване;

спрямо източника на инфекция: издирване на общия източник и факторите на предаване на инфекцията, възбрана и изземване на инкриминираните хранителни и други животински продукти;

ветеринарен контрол спрямо животни, животински продукти и рискови професии;

спрямо контактните лица: издирване на контактните хора, изследване за ранно откриване на бруцелоза, медицинско наблюдение.

Дефиницията на случай на бруцелоза, по смисъла на за реда и начина за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести в страната може да бъде видяна в Наредба №21 на МЗ

Клинични критерии Всяко лице с треска И поне един от следните седем критерия: - Изпотяване (обилно, с неприятен мирис, особено през нощта) - Втрисане - Артралгия - Отпадналост - Депресия - Главоболие - Анорексия

Лабораторни критерии: Поне един от следните два критерия: - Изолиране на Brucella spp. от клинична проба - Доказване на специфичен антитяло-отговор срещу Brucella (стандартен аглутинационен тест, свързване на комплемента, ELISA тест).

Епидемиологични критерии: Поне една от следните четири епидемични връзки: - Експозиция на заразена храна/питейна вода - Експозиция на продукти от заразено животно (мляко или млечни продукти) - Предаване от животно на човек (заразени секрети или органи, напр. вагинален секрет, плацента) - Наличие на общ източник

Класификация на случаите:

•             Възможен: НП

•             Вероятен: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува

епидемична връзка

•             Потвърден: Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии

ТУЛАРЕМИЯ

Основни правила в диагностиката и проучването на случаи

Клинично описание (форми):

Заболяване, характеризиращо се с няколко клинични форми както следва:

• Улцерогландуларна – кожно разязвяване и увеличени регионални лимфни възли;

• Гландуларна – регионална лимфаденопатия без наличие на разязвяване;

• Окулогландуларна – конюннктивит с увеличен преаурикуларен лимфен възел;

• Чревна – болка в коремната област, повръщане, диария;

• Белодробна – инфекция на белите дробове и плеврата;

• Тифоидна – треска без ясно локализирани симптоми, даващи идея за първичен афект

Клиничната диагноза се подкрепя, ако има данни за кърлежово ухапване, данни за контакт с гризачи и зайци или потенциално контаминирани води.

Лабораторни критерии в надзора на туларемията:

Потвърдителни критерии:

•             Изолация на бактериалния причинител

•             Откриване ДНК на причинителя в клиничен материал от болен

•             Четирикратна и по-голяма промяна в серумните нива на антитела срещу причинителя.

Презумптивни критерии:

•             Наличие на единичен висок титър антитела срещу F.tularensis

•             Откриване на F.tularensis в клиничен материал с имунофлуоресценция

На базата на горните лабораторни критерии определяме случаите като

•             Потвърдени (с изпълнени потвърдителни критерии) и

•             Вероятни (с изпълнени презумптивни лабораторни критерии).

Инкубационен период: Най-често 3 – 5 дни, но може да достигне 2 седмици.

Заразност: Болестта не се предава от човек на човек, но пурулентните секрети от лезиите са потенциално заразни. Заразените кърлежи носят причинителя през целия си живот, което ги прави опасни при пипане без ръкавици. След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции. Лечение: За терапия се използват Стрептомицин, Гентамицин, Доксициклин и Ципрофлоксацин с продължителност 2 до 3 седмици в зависимост от стадия на заболяването и използвания медикамент. Съобщаване: При случай на Туларемия, същия се съобщава в РЗИ с «Бързо известие» съгласно Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.

Вземане и изпращане на проби от пациенти за туларемия

Проби за изолация на причинителя се взимат преди прилагане на антибиоична терапия. В случаите, в които вече е даден антибиотично агент също има мисъл да се опита изолация особено, когато болния е третиран с бета-лактамен антибиотик. Изборът на проба за диагностика зависи от клиничната форма на заболяването.

Изследват се следните клинични материали:

Кръв – при всички клинични форми на туларемия. Пробата е за изолация на причинителя и/или доказване ДНК на причинителя

Серум – при всички клинични форми. Първата проба се взима в най-ранния възможен момент, а втората след поне 14 дни. Търсят се специфични антитела;

Секрети от респираторния тракт – при белодробна, тифоидна и орофарингеална форма;

Фарингеален секрет, БАЛ, храчка, трансторакален белодробен ас пират, плеврална течност;

Тампони – при наличие на улцерогландиларна и окулогландуларна форми;

Аспирати – при наличие на видими уголемени лимфни възли;

Тъканни биопсии – правят се при неясни в диференциално-диагностично отношение случаи; Аутопсионен материал – проби от видими абсцеси на бял и черен дроб, слезка;

Цереброспинална течност, костен мозък и лимфни възли;

Взимане и транспортиране на материали при съмнение за туларемия става както следва: Мястото на вземане на пробата се деконтаминира с оглед наличие на нормална флора, която се явява пречка за изолацията на причинителя. Принцип е да се вземе максимално голям обем проба – така се стига до по-добра изолируемост.