Избрани Новини
Сдружение "Хора и традиции" защитава брежанския кестен
11-07-2016, 21:00
Снимка:Сдружение "Хора и традиции" - Брежани
Автор:blagoevgradutre
Още по Темата:Даниела Савеклиева беше гост на Празника на кестена в Брежани
Искат европейска регистрация и защита на брежанския кестен като български продукт
Европейска регистрация и защита на брежанския кестен като български продукт с хилядолетна история и неповторим вкус искат от Сдружение "Хора и традиции" - Брежани.
Сдружение „Хора и традиции“ взе участие в заключителната конференеция „Година на географските означения в България“, посветена на първата година на кампанията „Да защитим българския вкус“. Събитието се организира от Момчил Неков, евродепутат на БСП от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и Слоу Фуд България.
На конференцията бяха представени резултатите от съвместните инициативи по идентифициране на потенциалните български кандидати за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, както и доклад за иконимическите и социални ползи от схемите на Еворпейския съюз за качество на селсктопанските продукти и храни.
„Българският вкус и българските продукти трябва да бъдат защитени. Това e много добър стимул за производителите в обезлюдени и по-крайни региони на България", заяви Момчил Неков. По думите му това e много добър стимул за производителите в обезлюдени и по-крайни региони на България, защото това е инструмент на малкия и средния производител.
“Чрез географското означение ние можем да развием и биоразнообразието в България, да развием био институтите, които да произвеждат и да разширяват обема от български сортове, които са пригодени за нашите почвено-климатични условия”, обясни той. Неков подчерта, че ще се разшири и пазарът с биопродукти, които са забравени, със забравения вкус на българските продукти. „В случая с България ние излизаме от стандартизацията, която беше обособена от глобализирания свят и връщаме стария вкус на българските продукти“, коментира евродепутатът. Момчил Неков допълни, че икономическите ползи от развитието на такива продукти са огромни и земеделските производители са много по-мотивирани.
Поканата за участие в конференцията на сдружение „ Хора и традиции“ беше предшествана от среща, която се проведе на 3 май в село Брежани.
„Имаме реални шансове да защитим брежанския кестен и върнем славата на нашия край. - сподели Румяна Панова, председател на сдружението. - Процесът е дълъг, труден, но ние не се плашим от трудностите, защото всичко е в наши ръце. Имаме подкрепата на община Симитли и лично на кмета Апостол Апостолов, имаме куража на хората от село Брежани, а сега – и подкрепата на евродепутата Момчил Неков.“
Европейските схеми за качество са три: защитено наименование за произход (всички процеси – производство, преработка, опаковане - се случват в един и същ регион); защитено географско указание (eдин от процесите се извършва в посочения регион); храна с традиционно-специфичен характер (защита на рецепта и производство от поне 30 години, свързана е с традиция, а не с географски регион). Всички те са механизми за защита на специфични за всеки регион или държава продукти.
Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта - горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани "Кайсерован врат Тракия", филе "Елена", "Панагюрска луканка" и роле "Трапезица". Очаква се към тях да бъде добавена и "Говежда пастърма" - процедурата в Брюксел е към своя край.
Страната ни няма нито едно вписано защитено наименование за произход, но вече е в ход национална процедура по регистрацията на странджански манов мед, уточни Елка Божилова, началник на отдел в Министерството на земеделието и храните.
"Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообразието", обобщи д-р Янка Казакова от Катедрата по икономика на природните ресурси в УНСС.