Избрани Новини
Кунева: Започва реформата в науката
Започва нова политика за модернизиране на науката чрез обновената Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2015. Това обяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева, която представи основните аспекти в стратегията.
Най-големият проблем, който трябва да се реши с нея е демографският. Предлагаме подмладяване на научната общност и привличането на млади учени. Цялостната политика е за промяна , но не чрез закриването на институти и звена, подчерта Кунева.
Обновената стратегия е изготвена от работна група, в която влизат учени, представители на университетите и на БАН. В нея са залегнали десетте препоръки на Европейската комисия от партньорската проверка, като България беше първата страна, която поиска подобно проучване, обясни министърът. Ключова дума в стратегията е концентрация - концентрацията на ресурси в научната инфраструктура, чрез която да се постигне добавена стойност за икономиката и обществото.
Вицепремиерът обясни, че друг ключов елемент е синергията, т.е. използването на различни източници и инструменти на финансиране, които да водят до конкретни цели. Като пример министър Кунева посочи възможността да решаваме обществени предизвикателства, като социалното предприемачество и въвеждане на информационни технологии на всички нива.
„По-добра наука за по-добра България 2025 г.“ e визията за развитието на научни изследвания в подкрепа на обществото и икономиката, която министерството на образованието и науката предлага. Сред основните цели са увеличение на средствата за научни изследвания и иновации до 1,5% от БВП до 2020 г. и достигане на 0,45% публичното финансиране на научните изследвания в България. Залага се на развитието на електронното управление на научноизследователската, развойна и приложна дейност в България.
Важна роля играе изграждането на устойчива връзка образование-наука-бизнес като основа за развитие на икономиката, допълни Кунева. Стратегията ще предоставя оптимално използване на публичните инвестиции в научноизследователски инфраструктури. Тя ще развива съвременните изследователски университети и центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания и решаване на значими за страната и индустрията научни задачи, в които ще се концентрират научен състав, финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване.
Заместник-министърът проф. Иван Димов обясни, че актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2015 е документ, който е обсъждан месеци наред с водещи български учени, които са извоювали за България научни проекти за десетки милиона евро. Получихме сериозна подкрепа и експертиза от Съвета на ректорите и от БАН, като получихме голям брой предложения, критични бележки и различни гледни точки, заяви проф. Димов и подчерта, че работната група с голямо внимание се е отнесла към всички тях.
Стратегията е базирана на 4 основни принципа: партньорства в три измерения; допълване и синергия; равнопоставено участие на заинтересованите страни и доверие. Партньорството в три измерения означава партньорства между научните организации, предприятията, браншови и социални организации и на гражданското общество, партньорства насочени към координация между министерствата и партньорства между институциите, които разработват и въвеждат политики в областта на науката и иновациите, от една страна, и организациите, извършващи научни изследвания, от друга страна.
Проф. Димов посочи, че актуализираната стратегия се разглежда като необходимо, но недостатъчно условие за развитието на българската наука и за стартирането на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Състоянието на научната инфраструктура в България и изработената от МОН карта на научната инфраструктура бяха представени от Златина Карова, директор на дирекция „Наука“. Тя поясни, че картата ще бъде активна от утре и чрез нея ще може да се черпи информация за всички научни институти и организации в страната. Тази карта ще позволи на представителите на малкия и средния бизнес да търсят сътрудничество с научните лаборатории и институти за изследване на даден продукт. При кандидатстване с проекти по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, бенефициентите ще имат информация къде вече има подобна апаратура или оборудване, за да няма дублиране, каза Карова.
Заместник-министър Красимир Киряков представи накратко четирите основни стълба, на които е основана обновената стратегия за развитието на научните изследвания. Първият стълб цели повишаване на публичните инвестиции в научните изследвания. Вторият - реформа в научно-изследователската система. Третият - концентриране на научната инфраструктура и изследователския капацитет в значими за икономиката направления и синергията между тях, и четвъртият стълб обхваща развитието на човешките ресурси. Киряков допълни, че от 6-те основни цели, които си поставя стратегията, Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ подкрепя четири от тях.
Проф. Георги Вайсилов, председател на Фонд „Научни изследвания“, съобщи, че в правилника на фонда, който влиза в сила от петък /3 юни 2016 г./, има съществени изменения като се въвеждат специфични критерии за определяне на оценители, публично представяне на годишния доклад на фонда, ясни правила за провеждане на конкурсите и приемане на дългосрочен план за работа.