Повече от 40 години певицата работи за съхраняването на българските традиции

След тежко боледуване почина голямата българска певица Любка Рондова, съобщиха от Ансамбъл "Гоце Делчев".
"Загубихме един прекрасен глас, изпял незабравимите песни на българите от Македония, техните скърби и неволи в бежанските години. Любка Рондова остави за поколенията множество песни, някои от които с 200-годишна история", отбелязват артистите от ансамбъла.
От младежките си години, след като се завръща в България, Любка Рондова става солист на ансамбъл "Гоце Делчев", където работи до последно.
Любка Рондова е родена в костурското село Шестево Егейска Македония, на 24 август 1936 година. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание.
През 1948 г. по време на гръцката гражданска война Рондова попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага.
През 1960 година семейството ѝ се връща и установява в България.
Сериозният път на Любка Рондова на народна певица започва, след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци "Гоце Делчев". В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.
Повече от 40 години певицата работи за съхраняването на българските традиции, а песните й "Смиляна", "Биляна платно белеше", "Кальо, Калино девойко", "Църна чума в Македония", "На гости ти дойдох, Кито моме", "Цъфнало цвеке шарено", "Болен ми лежи", "Айде слушай, калеш бре Ангьо" са станали нейна визитна картичка в България и по света. Певицата най-много се гордее затова, че е запазила костурската песен. "Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят", са думи на Любка Рондова, определящи целия й живот.