Център за изследване на демокрацията: Да се разследва финансирането на организираната престъпност

Пари, спечелени от разпространение на дрога, се инвестират в канали за контрабанда на акцизни стоки, каза зам.-шефът на ГДБОП Стоян Темелакиев на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Темата ѝ бе “Финансиране на организираната престъпност”, пише "24 часа".

Анализът на ГДБОП показва, че парите от наркотици се влагат в нови дейности, където има по-малък риск.

“Бизнес успехът на организираната престъпност не се изразява само в натрупването на  печалба. Престъпните лидери от високите нива зависят от поддържането на корупционни

отношения с държавни служители, без чието участие не могат да действат в такива размери. Сивата икономика и корупцията са в тясна взаимовръзка. Установени са случаи на корупционно въздействие на длъжностни лица, които имат разпоредителни и контролни функции. Тенденцията е длъжностните лица да се поставят в зависимост от престъпни лидери, за да се създават условия за повтаряемост на схемите”, каза Темелакиев.

Все повече криминално проявени се занимават и с източване на банкови карти, докато преди години тази дейност е била приоритет само на висококвалифицирани кадри в информатиката. Бандитите се насочили към киберпрестъпността, защото печалбата е лесна, рискът е по-малък, а наказанията по-ниски. В същото време все повече престъпни групи са започнали да правят разплащанията си през банките. Освен с пари от престъпна дейност бандите получавали и пари от олигарси, придобити от укриване на доходи и кражби на ДДС.

От Центъра за изследване на демокрацията работят по проблема за финансирането на организираната престъпност от 2012 г. с подкрепата на Европейската комисия. Изследвани са пазарът на наркотиците, контрабандата на акцизни стоки и ДДС измамите.

“Финансирането на организираната престъпност е общ проблем за Европейския съюз. Прокуратурата рядко се фокусира върху този аспект, а той пада върху хората и стоките. Преследват се последствията от престъпленията и целта е да се конфискуват облагите. Трябва обаче да се преследва и финансирането на организираната престъпност, което се прави в малко страни”, каза д-р Атанас Русев от сектор “Сигурност” в Центъра за изследване на демокрацията. Участници във форума го допълниха, че в Наказателния кодекс няма член, по който прокуратурата да преследва това явление.

“Усилията са насочени към приходите на криминалните дейности и трансакциите, докато

финансирането им е пренебрегнато. Необходимо е събиране на данни за финансови потоци и разходи, за да има превенция”, съгласи се зам.-шефът на ГДБОП Стоян Темелакиев.

“Докладът на Центъра за изследване на демокрацията идва точно навреме и ще бъде полезен за институциите. Контрабандата и източването на ДДС нанасят огромни щети на бюджета. Те достигат 2,5% от БВП на страната. Една от най-ефективните мерки е прекъсване на финансовите потоци и лишаване от средства за финансиране от тази дейност”, каза председателят на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов.

Тихомир Безлов представи анализ за финансирането на наркопазара, контрабандата и източването на ДДС, като акцентира на последното престъпление. Той даде пример с търговията със захар. В този бранш бяха проведени няколко акции в последните години заради източването на ДДС. Според анализа при захарта, както и при други бързооборотни стоки като олио и месо например организаторът на веригата трябва да инвестира поне 2 млн. лв. Най-често големите играчи в този бизнес са няколко души, тревожната тенденция е, че и мултинационални компании се възползват от схемите за източване на ДДС, за да бъдат конкурентоспособни. При всички случаи обаче имало и политически елемент в това престъпление, защото не е възможно да се източи ДДС без съдействието на държавни служители.

 Филип Гунев: Нужен е регистър на банковите сметки

 През последните години се забелязва преструктуриране на нелегалните пазари в страната. Все по-голям дял от участниците в организираната престъпност се ориентират към различни форми на икономически и данъчни престъпления, контрабанда. В последните 2 години миграционният натиск създаде условия за организиране на нелегални играчи и в тази посока”, каза и зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, който е участвал в началото на проекта на Центъра за изследване на демокрацията. Той уточни, че стратегията за борбата с престъпността включва и създаване на единен регистър на банковите сметки, което не означава сваляне на банковата тайна. Гунев припомни, че на 16 април е създаден Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата, в който участват представители на МВР, ДАНС, Агенция “Митници”, НАП и Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. 

 Доскоро 70 процента от цигарите без бандерол на вътрешния пазар са били произведени легално в България, заяви вчера шефът на Агенция “Митници” Ваньо Танов. Той посочи, че в резултат на мерките на МВР и митниците българските цигари на нелегалния пазар вече липсват. Затова се очаквало и нарастване на контрабандата с внос на цигари от трети страни. Според Танов за последните 2 г. станало ясно, че е много по-лесно да се произвеждат легално цигари в България и да се продават нелегално, отколкото да се внасят.

“Каналът за трафик на цигари през Капитан Андреево за мен е доста интересен случай. Той показа, че има организирани престъпни групи, които са подсигурени - арестувани митничари, гранични полицаи, барета ги охранява... Всъщност организаторите са на много по-високо ниво. Няма транспортна фирма в България, която да осигури банкова гаранция за милиони, както е в случая”, убеден е Танов. Той е категоричен още, че цигарите от този канал не са за българския пазар и пропуснатите тирове са пренатоварени и изнесени в чужбина. Справки на МВР и Агенция “Митници” показали, че двете марки - “Джин Линг” и “Президент”, не са се появили у нас.