Турситите остават в София само за по два дни

Българската столица продължава да бъде нерешима загадка за много чужденци

"Какво да видя в София?" и "Има ли смисъл от престой, по-дълъг от два дни?". Tова са част от въпросите, които си задават хора, които никога не са идвали в столицата ни. Оказва се, че питанките бързо намират отговор из форумите за туризъм. Уви, в повечето международни платформи за споделяне на опит и отзиви София се нарежда сред последните места в България, които заслужават внимание, алармира в. „Сега“.

Разбира се, не липсват и коментари колко е вкусна храната и колко са шумни дискотеките, но най-голямото богатство на София - нейната история, остава в сянката на тези неща. Интересна е историята на група от седем туристи от САЩ, решили да прекарат 11 дни в България и да посетят София, Пловдив и Варна. Основната част от разказа показва, че семейството отново би се върнало, но все пак е срещнало доста трудности основно с придвижването в столицата и би пропуснало следващия път тази дестинация. "Улиците имат нужда от табели с имената. Това може да не е важно за жителите на града, защото всички ги знаят, но за нас като гости е много важно", споделят туристите във форума Trip advisor. По този показател те посочват Пловдив като пример, където е много лесно човек да се разходи, без да се загуби или да загуби времето си в лутане вместо в разглеждане на забележителности.

Защо е така? София си има Географска информационна система, както и апокрифен регистър с имена на улици и пр. Този регистър обаче, оказва се, е за ползване само от общината и администрацията. В общината влиза постоянно актуална информация, но няма механизъм, по който тя да достигне до хората, които всеки ден минават по улиците или за първи път стъпват на софийска земя.

На въпрос как се ориентира един турист в града дори главният архитект на София Петър Диков отговаря, че не се е замислял за това. "Ние получаваме информацията от ГИС и я нанасяме в нашата система, но реално никой не следи дали тя се отразява в града", казва Диков. Това, от своя страна, е следствие от липсата на регламент в наредбите на кметството.

София няма правила как да изглеждат табелките с имената на улиците, никой не следи, ако Столичният общински съвет вземе решение за създаване или преименуване на улица, това да се отрази и на самата улица, освен в регистрите на общината. Така опасността да се озовеш на погрешното място е напълно реална. "Редно е да изготвим и да синхронизираме данните и да могат всички да ги ползват. Не както е сега, някой хотел или друга институция да дава карти на туристите, които не е ясно доколко отговарят на действителността", обяснява главният архитект. Друга идея, която също се работи, е да се направят визуализации на важни туристически атракции в столицата, за което вече са водени разговори с БАН.

И докато от общината дават обещания за светлото бъдеще, то нека погледнем София сега - истинска джунгла за гостите си.

На аерогарата например човек трудно се ориентира, ако идва за първи път. На слизане от самолета може да се видят единствено табели за такситата и автобусите, но според тях наскоро пуснатото метро не съществува. Това обаче е само първото препятствие из софийските лабиринти - веднъж стигнал до центъра, човек също може сериозно да се затрудни да стигне от точка А до точка Б. Много показателен е примерът с новото кръстовище на Лъвов мост. На входа на тунелите и на пешеходното пространство е изписано Lion's bridge, докато за английското съобщение в метрото съответната станция е Lavov most. И това е скоро изградено кръстовище, а какво остава за обектите в столицата, които от години не са ремонтирани. За нови табели и дума не може да става. Това са проблеми, които имат ясна причина - общината не прави нищо, за да подобри достъпността в града, а проблемът има история.

"На много улици, площади и жилищни комплекси в София липсват всякакви указателни и информационни табели, а съществуващите такива (макар и малко на брой) често са изработени в различен стил и размери, дори когато се касае за една и съща улица. Гражданите трудно се ориентират в много от жилищните комплекси, а да се разпознае жилищният или административният район е невъзможно. Още има табели, които се дублират", написа бившият общински съветник Вили Лилков (ДСБ) до общинския съвет, след което беше създаден проект за цялостно обновление на табелите през декември 2008 г. с гръмкото име Програма за подмяна и поставяне на нови указателни, дълготрайни и информационни табели на улици, площади, жилищни комплекси, паметници на културата и други значими обекти на територията на Столична община". За целта беше сформирана работна група, която да разработи проекта за срок от два месеца.

Развитие по проекта обаче няма до ден днешен. След вземането на решението общинският съветник Вили Лилков от ДСБ и настоящ депутат иска отговор на въпроса защо няма нищо свършено. През юни 2009 г. от общинския съвет отговарят на съветника, че проектът не е реализиран, защото не са намерени пари за това. Нужни са 13 376 039 лв. с ДДС. Има и друг интересен момент в отговора. "Във връзка с многобройните жалби от кметове на райони и граждани за липсващи указателни табели Столичната община възлага на "Пътностроителна техника" ЕАД да поставят в ограничени количества указателни улични табели съгласно одобрения проект", пише още в отговора до Лилков. Този договор е сключен през 2002 г. до "генералното приключване на проблема". От отговора става ясно, че към датата на отговора са поставени 250 броя улични табели в район "Красно село", 160 броя в "Лозенец", 100 броя в "Панчарево" и 350 в "Нови Искър". Отговорът е подписан от тогавашния кмет Бойко Борисов. Тази схема обаче продължава, но от общината не пожелаха да отговорят докога ще е договорът, колко е платено по него, кой контролира фирмата и кога всъщност проблемът ще бъде решен генерално. 

И така до август 2014 г., когато темата отново се появява в информационния поток. Тогава общината постави 110 табели с помощта на дарение от фирма "Авенди", която подпомага проект за историческата памет по улиците на София. Дарението е в размер на 22 хил. лв. "Проектът е част от усилията ни да привлечем повече туристи и посетители в града", похвали се тогава столичният кмет Йорданка Фандъкова. Уви, само с дарения резултат няма, а общината не прави никакви планове да инвестира за подобряване на достъпа. А резултатите от тази политика с нищо не показват, че общината може да е атрактивна дестинация за повече туристи. Това става ясно и от доклад на общинското предприятие "Туристическо обслужване" за 2013 г. Данните показват, че средната продължителност на престоя на туристите е по-малко от два дни, или 1.8 дни, като за българските гости тя е 1.5 -1.6 дни, а за чуждестранните 1.7 - 1.9 дни.

Според продължителността на престоя на туристите в София водещи са Русия (средно 2.3 дни), САЩ и Израел (2.1 дни). Данните показват още, че за периода 2011-2013 г. броят на туристите отчита лек ръст, но делът на чуждите туристи, които са пренощували в столицата, се запазва. През 2011 г. 773 534 чужденци са останали да пренощуват в София, което е 63% от общия дял. Останалите са българи. През 2012 г. нощувките на гостите на града стават 894 185, а през 2013 - малко над 1 млн. нощувки.

Картината по това колко се посещават културните обекти пък показват, че те са много по-популярни сред нашенците вместо сред чужденците. Общият брой посетители на културните институции с национално и регионално значение в София през 2013 г. възлиза на 468 133 души. С най-висока посещаемост се откроява Националният исторически музей - с 125 975 души, 85% от които са българи. На второ място с 97 457 души е Националният военноисторически музей, въпреки че е бил затворен поради реновационни дейности за около 5 месеца. Голям интерес предизвиква и новият музей в София - Археологическото ниво на базиликата "Св. София", който за 7 месеца е регистрирал почти 25 хил. посетители - два пъти повече от годишния брой посетители на други столични музеи. От туристически данък за 2013 г., който се плаща за всяка нощувка, пък в общинската хазна са влезли малко над 1.4 млн. лв. 

И напук на тези данни в собствените си представи София се вижда като доста атрактивна. Дори с пускането на метрото до летището от началото на април станциите вече се произнасят и на английски заради очаквания поток от чуждестранни гости. Най-вероятно това очакване обаче няма да се оправдае, защото масово в чуждестранните форуми туристите предпочитат другите ни големи градове, като Пловдив и Варна.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов