Представя най-новия си роман "Лисицата"

Днес от 18:00 часа в Голямото концертно студио на Радио Благоевград  (ул. „Иван Михайлов” № 56) ще гостува писателят Галин Никифоров със своя най-нов роман –  "Лисицата”.

Макар да не попада често в  светлините на медийното внимание, роденият през 1968 г. в Добрич Галин  Никифоров е българският автор, чийто романи са най-номинираните и награждавани  с най-авторитетните български литературни награди за проза в последните 10  години: две номинации в конкурса за наградата "ВИК“ за Роман на  годината (2007 и 2009), четири номинации за наградата "Хеликон“ за най-добра белетристична  книга на годината (2006, 2009, 2011 и 2015), две номинации за наградата "Елиас  Канети“ и по една за "Христо Г. Данов“ (2010), "Развитие“ и "Светлоструй“; през  2003 г. е отличен с наградата "Развитие“ за нов български роман  за  "Умерено нежно”; през 2008 г. – с наградата "Светлоструй“ (за романа "Добро  момче“), през 2011 г. е удостоен с наградата "Елиас Канети“ за романа „Къщата  на Клоуните“, като през същата година –  за романа "Лятото на неудачниците” става носител и на наградата  "Български роман на годината 2010“, създадена от Фонд "13 века България“.

В интервю за "Литературен  вестник” Галин Никифоров разказва за раждането на "Лисицата”: "Веднъж по  радиото чух за един азиатски мит: че лисицата знаела тайната на "златното хапче”  – безсмъртието, а по това време исках да напиша роман с главно действащо лице жена, и то не каква да е, а жена, която да е абсолютното олицетворение на  съвършената женска природа, нещо, което съм предал в ретроспективните глави на  романа: жената дете, жената майка, жената сексуална богиня и накрая, чрез едно  "завъртане” на сюжета – и на жената Бог. Освен този мит, за който чух, имах и  една стара новела на име "Вещица №11” с една серийна убийца, която правеше  чудовищни неща, но накрая умря от любов, както и един разказ – "Гамбит  Робертино”, в който се разказваше за един ексцентричен полицейски инспектор.  Това бяха основите на романа, които, както обикновено се случва при мен, след  това се разпаднаха и изчезнаха, а героите се създадоха сами, много по-различни  от първоначалните. От друга страна, исках отново да пиша за това, което ме  вълнува най-много – проблема за смисъла на живота и за мъдростта на смъртта.  Латинското удължение, което отпадна от загавието на романа –  първоначално го наричах "Лисицата: Nascentes  morimur” – означава "Раждайки се, умираме”, като неговият смисъл  олицетворяваше втория план в романа, който е по-важният: как да живеем, какви  да бъдем, какво да ценим, приели стряскащия факт, че сме смъртни. Аз не знам  целия отговор на това, но мисля, че любовта, смирението и вътрешният покой са  част от него и осмислят до голяма степен земния ни път."

Събитието е в рамките на ежемесечната поредица "Литературни дни в Радио Благоевград".