Избрани Новини
Почетоха Димитър Пешев и спасяването на българските евреи
09-03-2015, 18:00
Снимка:wikiMaria.bg
Автор:blagoevgradutre
Още по Темата:Възстановено е електрозахранването в четири кюстендилски общини
Четирима души са пострадали при катастрофи в Кюстендил
Кметове настояват за монтиране на банкомати в кюстендилските села
Събират пари за спасяване живота на ромски музикант от Кюстендил
Откриха и постерна изложба в музея
С изложба и поднасяне на венци и цветя бяха отбелязани 72 години от спасяването на българските евреи в Кюстендил, предаде Дарик. На паметника на Димитър Пешев се поклониха областният управител Виктор Янев, неговата заместничка Радослава Чеканска, депутатът от ГЕРБ Кирил Калфин, кметът на Кюстендил Петър Паунов, неговата заместничка Надя Каратова, председателят на ОбС Иван Андонов, представители на еврейската организация „Шалом", сдружение „Еврейско-българска дружба, както и граждани.
„Това е дата, чрез която българският народ се утвърждава като пример за хуманизъм и гражданско съзнание. Всичко това тръгва от Кюстендил. Днес се прекланяма пред паметта на Димитър Пешев. Личност, която се е превърнала в емблема на спасението. Личност, която със свойте действия поставя евреите извън хватката на Хитлер", заяви пред събралото се множество експертът от отдел „Култура и духовно развитие" Любляна Начева. Постерната изложба на Държавния културен институт към министерството на външните работи на Република България „Силата на гражданското общество - съдбата на евреите в България" бе открита в къщата-музей на Димитър Пешев в Кюстендил. Тя се прави във връзка с годишнината от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война. „Изложбата има за цел да отдадем почит на всички достойни българи, които през Втората световна война са допринесли за спасяването на българските евреи. На тези постери има три разказа около съдбата на евреите и съпротивата на българското общество за депортацията на българските евреи", каза директорът на РИМ-Кюстендил Валентин Дебочички. Изложбата се реализирана със съдействието на Центъра за еврейски изследвания към СУ „Св. Климент Охридски". Тя съдържа 21 пана с фотографии, факсимилета и текст, който проследява как се развиват събитията на международната сцена, позицията на официалните власти и ответните действия на българската общественост. Тя ще остане в музея до края на март.