Твърдят специалисти от Регионален исторически музей в Русе

Мартеницата в българската традиционна култура се осмисля като единство на противоположности, изразено със средствата на фолклорната еротика. Усуканият червено- бял конец символизира акта на сливане и очакваното ново начало.

В този смисъл мартеницата е един от основните еротични знаци в българския фолклор, категорични са специалистите от Регионален исторически музей- Русе, пише  topnovini.bg. Пискюлите й са уподобени на мъж и жена, наречени Пижо и Пенда, диалектни форми, назоваващи полови белези, с идеята за очакваното след сливането на мъжа и жената плодородие.

По тази причина мартеницата присъства в иконописната тема „Благовещение” като знак за спасителното зачатие.

Множество фолклорни разкази представят и битието на Адам и Ева, изобразени като първата съпружеска двойка, породила човечеството. В нашето съвремие устойчиво присъстват образите на Иванчо и Марийка, любима двойка във фолклора на цяла Южна Европа. Техните имена се свързват с лечебни растения с упойващи свойства, използвани и като средство за усилване на мъжката потентност.

Иван да Маря е име, с което се назовава билка с халюциногенно действие, известна в българския фолклор като Комунига, Засмян ерген, Умразниче. Мария и Хуан при латиноезичните народи дават име на растението марихуана (вид коноп), чиито семена са използвани и като лечебно средство, и като виагра.