Имането е пряк свидетел на древните Орфееви тайнства – тройната чаша в него е служела за смесване на вино, мляко и мед

Вълчитрън е село в Северна България, намиращо се в община Пордим, Област Плевен. То е на 27 км. югоизточно от Плевен и на 6 км. от Пордим.

Вълчитрън е старо селище. Споменава се за пръв път с името си в турски регистър от 1570 година като войнишко село с население от 96 християнски домакинства или около 500 души. През 1860 г. има вече 200 български и 20 мюсюлмански домакинства.

Легендата разказва, че местността около селото е била обрасла с тръни. В тези тръни една вълчица родила своите малки. Минаващите покрай селото хора видели вълчицата и нейните малки и когото срещнели, предупреждавали да внимава, че край селото има вълци в тръните. Така от уста на уста името на селото дошло от това, че край него има вълчи тръни и от там дошло самото име на селото – Вълчитрън.

Селото може да се похвали и с църква “Свети Константин и Елена”. Тя представлява голяма куполна сграда с оригинални стенописи и икони от края на ХVІІІ век и е строена през 1887 г. до 1895 г.

Освен с грандиозната сграда, Вълчитрън вписва трайно името си в националната история. То става световноизвестно с откритото през 1925 г. тракийско златно съкровище. Имането е датирано към края на бронзовата епоха - към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че златните съдове са били използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.

Чистото злато, с естествени примеси от сребро, мед и желязо - общо 12,5 кг., е открито при случайно копаене на лозе. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри. Един съд наподобява кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки, като едната чаша е значително по-голяма. Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка.

Смята се, че произхожда от областта между устията на реките Тиса и Огоста. Това съкровище е пряк свидетел на древните Орфееви тайнства – тройната чаша в него е служела за смесване на вино, мляко и мед. 24-каратовото злато било меко като восък и блестяло.

Вестта за откритото съкровище бързо стигнала до властта, полицията и до археолозите в София. Плевенската полиция прибрала съкровището. Държавата по това време дала 1,5 милиона тогавашни лева парично обезщетение, което си поделят двайсетината работници, открили имането.

В момента Вълчитрънското съкровище се съхранява в Националния исторически музей в София, а негово копие има в Регионалния исторически музей в Плевен.