Някога ромите от околностите на Стара Загора се изселили и през 1975 г. се настанили в Буковлък

Буковлък е село в Северна България. Намира се в община Плевен, Област Плевен. То е в голяма близост до града – само на около 5-6 км северозападно. И до ден днешен се говори за това, селото да стане квартал на Плевен поради своята териториална близост.

Миналото на селото е богато и има множество традиции, свързани до голяма степен с преобладаващото циганско население. Някога ромите от околностите на Стара Загора се изселили и през 1975 г. се настанили в Буковлък. По стари предания името му произлиза от съчетанията на бук и лък.

Местните организирали свой Курбан веднъж годишно на селото, в близка местност край него. Празникът е свързан с богато меню от храни и напитки, празнични песни и танци. Така Курбанът става емблема на преобладаващата етническа многочисленост в селото и е един от най-тачените от местното население. Грандиозни празненства и веселия организират и на 8 април - Международния ден на циганите; Гергьовден; 14 януари - Банго Васил, постарому Васильовден; както и сбора на селото през есента. Друг празник за тях е и 20 януари, известен още като "Кьоравата кобила". Това е ден, в който група доброволци се преобличат като Кобила и други животни и обикалят къщите на местните хора с пожелание за здраве и късмет. Така с много танци и веселие ромите оползотворявали своето време.

Голяма забележителност в Буковлък е и църквата на адвентистите. Тя е една от младите ромски църкви в България. Нейната история е изпъстрена с ярката палитра от много опитности и очевидното ръководство на божието Провидение. Никола Станчев се оказва първият пастор, който е посетил и изнасял библейските истини сред група деца в ромският квартал на селото. Спомнял си думите на свой колега: „Бати Колчо аз съм циганин!”, на което пасторът отговорял „Няма никакво значение, Бог не дели хората”.

Понастоящем църквата има тридесет членове и десетки приятели и много деца, които посещават нейните богослужения. Често самите те участват в богослуженията и придават особен колорит и климат в църквата. Така миналото и бъдещето й е свързано изцяло с децата.