В селото са идвали свети Търновски митрополити Климент, Антим, Йосиф и Филип, както и Владиката

Селото е заселено през 1865 година и се намира на 18 километра югозападно от гр. Свищов, на пътя Свищов – Плевен. Първоначалното му име е било "Мюхют бей Кьови", на името на бея, който е ръководел строителството и заселването на селото. До края на 1864 година в 36 двора са били построени 72 постройки – 36 за хора и 36 за добитък.

Селото представлява преселници от балкана и най-вече от Еленския балкан – източноправославни. „Който желае да се засели в новото село край Свищов нека дойде. Има готови къщи, зимници за добитък и разорани ниви."

През 1866 и 1867 г. се заселват първите семейства, идващи от различни краища на страната. След заселването на селото, една от първите грижи на населението била водоснабдяването.

През 1877 г. селото е преименувано от Мюхют бей Кьови на Божурлук – на името на совата, където е заселено.

В селото е построена сградата на първото начално училище през 1878 година. През 1915 година е построена сградата на новото училище. Благодарение на просветата започва и богатия творчески период на селото.

През 1919 година учителя Ангел Стоянов, който учителствал по-малко от два месеца, успява да събере книги от населението и създал библиотека, която наброява 500 книги.

От 1936 до 1938 г. библиотекар е учителят Иван Пенчев. За периода 1935 - 1940 година са давани и първите пиеси: • "Обесването на В.Левски" • "Хъшове" • "Хан Татар" • "Един ден жена • Христов Гаврилов. • "Аз убих".

Най голяма дейност читалището развива в периода от 1960 до 1988 година. Вече има театрален колектив и певческа група. Давани са още много пиеси като: • "Изгубена Станка" • "Балканджи Йово" • "Майстори" • "Пристанала" • "Нонкината любов" • "Цигани" • "Свекърва" • "Рада" • "Две майки" и други. Пиесите са представяни и в селата Ореш, Татари, Стежерово, Петокладенци, Драгомирово. Давани са и едноактни пиеси - "Велико нещо е жената", "Панчо Тъ.Панчев" и др.

В Божурлук са идвали също и техни Височайши Превъзходителства: свети Търновски митрополити Климент, Антим, Йосиф и Филип. Идвал е и Владиката през 1978 година.