Много по-важен за хората и фирмите е законопроектът за допълнение на Закона за гарантиране на влоговете

Внесеният вече от ДПС законопроект допълнение на Закона за кредитните институции с нищо няма да помогне нито на хората и фирмите, които са потърпевши от случилото се в КТБ, нито за бъдещи подобни случаи, заяви по Радио Стара Загора икономическият експерт от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. По думите му, единственото, което се стреми с този закон, е да  се покаже, че Пеевски и ДПС нямат нищо общо с КТБ. Това е изключително излишно и неуместно упражнение, смята икономистът. Той е категоричен, че законотворчеството не трябва да се използва, за да оневинява полтици и партии.
Калоян Стайков припомни, че за гарантиране на влоговете и депозитите е много по-важен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете, по който се работи сега. Неговата цел е синхронизация на българското с европейското законодателство. В този законопроект има три основни неща, които са важни. Първото е, че до 7 дни ще се изплащат депозитите на фирми и хора, ако тези депозити са неналични. Второто е, че се разширява кръгът на хората и фирмите с гарантирани депозити. И третото е, че се въвежда диференцирана ставка за вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране на влоговете, според риска на съответната банка. Т.е. рисковите банки ще плащат повече, от тези, които са стабилни. Това е всъщност законопроектът, който ще помогне да се избегнат подобни бъдещи ситуации, кетегоричен е Стайков.
Според инокомиста, фалитът на КТБ не би трябвало да се отрази на финансовия пазар, а по-скоро на реалния. Тази ситуация ще има негативни последствия върху фирмите, ако се наложи те да погасяват предсрочно кредити.
След паническите тегления в края на юни депозитите на местните домакинства се възстановяват през следващите два месеца и, според паричната статистика на БНБ, към края на август са почти на същите нива, на които са били в края на май 2014 г., припомни Стайков. Към края на септември депозитите на местните домакинства са със 121 млн. лв. повече в сравнение с май 2014 г., т.е. преди паниката от юни. Картината при депозитите на местните нефинансови предприятия е същата, с тази разлика, че към края на септември депозитите от тях са с близо 837 млн. лв. над нивата си от май. Нерезидентният сектор реагира по различен начин – ръст на депозитите през юни, след което следват два месеца на спадове. Увеличението през септември обаче изцяло ги компенсира и към края на месеца депозитите на нерезиденти са с 43,7 млн. лв. над нивата си от май, аругментира се икономистът.
С други думи, независимо от неясното бъдеще на КТБ и множеството нападения срещу работата на БНБ, домакинствата и компаниите – местни и чуждестранни, продължават да имат високо доверие в банковата система в страната, което може да очакваме да се запази и в бъдеще.
На въпрос дали фалитът на КТБ би повлякъл крак и други банки Стайков уточни, че за разлика от останалите банки в България бизнес моделът на КТБ е включвал използване на евтин публичен ресурс, включително и такъв от държавни компании, в хода на няколко правителства, благодарение на който банката е имала възможност да си позволи щедри лихви по депозити, с които да привлече и частен ресурс. Привлечените средства са били използвани за агресивно финансиране на инвестиции в редица сектори, един от които е медийният. Превърналата се в „банката на държавата” КТБ няма аналог сред останалите търговски банки, а оттук не следва да се очаква „разливане” на проблема поради сходен бизнес модел, категоричен е икономистът.