Цветан Василев намекна, че се оттегля от банката

Около 1 млрд. лева е дупката в КТБ - с толкова загубата на банката е по-голяма от капитала й. Това е записано в одитния доклад на квесторите, твърдят информирани източници. Днес документът бе внесен в БНБ. Очаква се централната банка да обяви становището си по доклада в сряда.

Както в. “24 часа” писа, заради декапитализацията КТБ най-вероятно ще остане без лиценз. Решението на БНБ за това се очаква в края на този месец. Източници от централната банка прогнозираха, че след отнеманете на лиценза в 20-дневен срок ще има готовност за изплащане на защитените депозити чрез фонда за гарантиране на влоговете.

Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане на цялата сума, на част от него или да поиска прехвърлянето му в друга банка.

Депозитите до 100 000 евро в КТБ са общо за 3,684 млрд. лв., а в дъщерната банка “Виктория” - 55 млн. лв. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2,103 млрд. лв. При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1,7 млрд. лв. Очакванията са това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лв.

Това обаче ще е възможно само ако новият парламент гласува актуализирането на държавния бюджет, където двете опции са записани.

Запознати с одита казват, че в него раздадените кредити са подредени в четири групи.

В първата са всички заеми, отпуснати на работещи компании, които се обслужват редовно. Във втората са тези с просрочие от над 30 дни.

В третата група са събрани проблемните кредити, получателите на които са лица без реален бизнес, офшорни компании или такива с неясни собственици.

В последната група са кредитополучателите в технически фалит и без реални обезпечения. Запознати твърдят, че най-много били заемите в последните две групи - общо около 3,5 млрд. лв. , а в първите две размерът бил около 1,8 млрд. лв.

Ако КТБ остане без лиценз, не означавало автоматично, че тя ще бъде обявена в несъстоятелност. Може да се приеме план за оздравяването й чрез одържавяване или от настоящите акционери или с нови инвеститори.

Цветан Василев пък,  който чрез фирмата си “Бромак” е мажоритарен акционер в КТБ, изпрати писмо, в което намекна, че се оттегля като собственик в банката. Василев пише, че капитализацията на КТБ следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно ще се използва “Бромак”, но вече без мое участие, казва Василев.

Той посочва още, че се “подготвя почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи, които ще бъдат скоростно разпределени на правилните инвеститори на завидно добри цени". Василев дава три примера. Първият е с “Петрол”, чиято оценка била за 400 млн. евро. Три от четирите основни акционери в “Петрол” обаче били поставени от одиторите в трета група кредитополучатели, а четвъртият - във втора. Това навежда на мисълта, че се цели “Петрол” да бъде продаден на цена до 130 млн. евро, казва Василев. Другият пример е с групата хотели “Сана Спейс”, които имали кредити за 6,5 млн. евро, а стойността им била минимум 25 млн. евро, но се готвела продажбата на заема по номинал.

Последният пример е със стъкларския завод “Рубин” в Плевен, за който Василев твърди, че струва поне 50 млн. евро, но имало огромен риск да бъде пласиран безплатно на предишния собственик.

Къщата на семейство Василеви на Женевското езеро била купена с кредит, става ясно от интервю на съпругата на Василев – Антоанета Василева пред novinite.bg. За покупката на имота за 20 млн. евро съобщи в.“Труд” преди седмица.

Василева посочва, че къщата е на нейно име, но е съпружеска имуществена собственост и имотът е посочен в данъчната й декларация.