ЮЗУ преподавателите проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев : На 100 % над Дупница има тракийска пирамида и светилище

Зам.-деканът на ЮЗУ проф. Васил Марков и прочутият археолог доц. Алексей Гоцев от Националния археологически институт при БАН потвърдиха, че на връх Фенерка над Дупница има тракийска пирамида и светилище. Екипът учени са първите траколози, стъпили на върха, и професионалното им заключение за обекта моментално предизвика сензация. Двамата учени проф. Марков и доц. Гоцев са преподаватели в Югозападния университет и ръководители на научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила”.

Въпреки огромната си заетост след приключване на лекциите пред студентите в ЮЗУ – Благоевград, двамата траколози пристигнаха в подножието на Рила планина за най-новата си експедиция на Фенерка. Пристигането им в село Бистрица бързо предизвика фурор. Гостите бяха посрещнати от кмета Васил Бански и представители на местното читалище. Жители на с. Бистрица начело с кмета Васил Бански, природолюбителят Симеон Смеонов, събирачът на бистришки легенди Иван Очев, Дени Милева от фондация „Природните чудеса на Бъгария” и откривател на пирамидата, спретнаха тържествено посрещане на доц. Алексей Гоцев и проф. Васил Марков. Жени от селото, преоблечени в народни носии, почерпиха учените с домашна баница за изпроводяк в планината. Гоцев и Марков заявиха пред смаяните бистричани: „На Фенерка имате 100% тракийско светилище, 100% пирамида на траките и 100% средновековна крепост”.

Двамата учени пристигнаха в Дупница след изпратено писмо от кмета инж. Методи Чимев и зам.-кмета Красимир Георгиев до директора на НАИМ-БАН доц. д-р Людмил Вагалински. В писмото се изтъква предизвиканият обществен интерес на жители на Дупница и село Бистрица, Исторически музей – Дупница, НПО и др. за опазването на новооткрити културни ценности – тракийско светилище на връх Фенерка и двете градища върху мегалитната планинска пирамида, от всекидневните набези на иманяри. Дни след получаването на писмото директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински възложи на доц. Алексей Гоцев от НАИМ да бъде извършен оглед на новооткритите културни паметници в землището на село Бистрица, за което писа първо в. „Вяра”.

Водачи на екипа учени бяха братовчедите от Дупница Иван и Виктор Очеви и откривателят на вековни дървета Симеон Симеонов. Завърналият се наскоро гастарбайтер от Италия Виктор Очев качи членовете на експедицията с джипа си, който е със специален нивелир и навигация до чешмата Извора. Виктор Очев смая двамата учени с планинското си шофиране.Проливният дъжд, който валя цяла седмица над планината, спря два дни преди изкачването на учените. Кметът на село Бистрица Васил Бански успя да намери големи фандроми и проправи път по непристъпнните склонове на планината почти до местността Извора. При първата експедиция миналото лято до тракийското светилище пътят беше много непристъпен и с дълбоки, опасни бразди. Траколозите останаха удивени от късмета си, че качването до непристъпното светилище се оказа леко. Иманярски изкопи бяха първото, което посрещна експедицията на учените на Фенерка. Именно в иманярски изкоп проф. Васил Марков откри няколко древнотракийски керамични парчета и се провикна към доц. Гоцев: „Алексей, една бира, две бири, три бири” – толкова пъти, колкото керамики намираше.

Върху светилището има изсечена вана за жертвено вино и скала с форма на кораб, наподобяващ кораба на аргонавтите, търсили златното руно. Проф. Васил Марков сподели, че Фенерка е от ранните тракийски светилища. Върху светилището учените и бистричани разляха в почит на тракийския бог на виното Дионис червено вино. От светилището само проф. Марков и Алексей Гоцев се спуснаха по опасна скала и откриха изсечена в нея отвесна щерна. Алексей Гоцев и Васил Марков споделиха, че откритата тракийска керамика датира над 1000 г. пр. Христа.Доц. Гоцев, възхитен от мястото на мегалита, възкликна: „Уникален природен код с природни изсичания и траките са го обожествили и почитали със светилище”.

Учените с очите си видяха и на двете градища отново десетки иманярски изкопи. Сред разхвърляните останки те откриха бяла шлака за откриване на злато и сребро. На слизане от светилището при чешмата Извора, след като доц. Гоцев отпи от водата, ахна: „Такава вода съм пил само в Стара планина. Толкова съм щастлив и удовлетворен, че дойдох на Фенерка”. Иван Очев му обясни, че този извор дава началото на прочутата тракийска река Мариславовица, която траките нарекли в чест на великата тракийска богиня на водните и огнените стихии. След пет минутна почивка в невероятната беседка на Извора, дело на местната ловната дружинка, доц. Алексей Гоцев похвали бистричани и кмета Бански за хубавите туристически беседки на Извора и биволарника. Всички стигнаха до извода, че Фенерка е готова за туристи. Иван Очев пришпори групата за тръгване към двете градища. Времето не стигна за изкачване на непристъпната пещера утроба. Със залеза на слънцето групата се отправи към християнския параклис „Св. Марена”, построен върху тракийски некропол. Тракийският паметник е унищожен от свещениците преди около 15 години. От руините му е останала само една тракийска колона до входа на параклиса. При влизането в храма светлинно чудо изненада експедицията – златна светлина, която преливаше от иконите на Божията майка и св. Иван Рилски. Симеон Симеонов се снима с чудото и всички приеха светлината като добра поличба. Възхитен, докато се любуваше на мегалитната пирамида, доц. Алексей Гоцев обясни: „На върха върху тракийското светилище са поднасяни дарове на боговете, а тук долу, в основата на пирамидата, са тракийските некрополи –връзката на траките с подземният свят”. Кметът Васил Бански не можеше да си намери място от радост заради успешната експедиция. Ръководителят на експедицията доц. Алексей Гоцев, който ръководи и разкопки на магистрала „Струма”, заяви, че двамата учени през следващата седмица ще проучват и ще начертаят плановете за по-нататъшни действия. Архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски изтълкува сиянието върху иконите на Божията майка и рилския светец с думите: „На учените е дадена благословия от Божията майка и рилския светец да се правят археологически проучвания и небесна слава за Дупница”.