Община Павликени предвижда керамичния център да се превърне в център за подготовка на бъдещи археолози

Oткриха две пещи, керамични съдове и бронзова фибула в античния керамичен център край Павликени. Този обект е изследван 10 години от археологът Богдан Султон, след това но повече от 30 години не е имало разкопки поради липса на финансиране.

Този сезон обаче община Павликени отпусна средства за студентска практика на 15 студенти по археология от ВТУ. Фибулата, на която археолозите са попаднали е кръгла, бронзова и със стъклен емайл за украса. Тя е вид украшение, някога римляните са я ползвали за закопчаване на дрехата си, разказва Калин Чакъров. Той е археолог в Историческия музей на Павликени и един от ръководителите на експедицията. Сред екипа са й доцент Павлина Владкова и доцент Олег Александров.

„При археологически разкопки най-често попадаме на селища, производствените центрове от която и да е епоха са изключителна рядкост, затова за нас много по-интересни от находките са самите пещи. Тук има 51. Поне засега толкова са разкрити. Сега ние проучвахме две пещи за изпичане на керамика, известни от времето на Богдан Султов. Започнахме там, докъдето той беше стигнал, за да продължим неговата работа и защото имахме само две седмици време. За такъв период е трудно да започнеш напълно нов обект”, разказва Калин Чакъров.

Едната пещта се намира северно от жилищната част на комплекса и според археолозите вероятно е използвана за направата на покривни керемиди при строителството на вилата. Запазени са в много добро състояние долната камера и подпорните стълбове.
След изоставянето на пещта и края на нейната експлоатация тя е била запълнена със строителна и битова керамика. Там археолозите са попаднали на фрагменти, сред които особено интересна е част от глинена чаша с украса, имитация на стъклени чаши от ранен втори век. Вероятно тази пещ е от най-ранния строителен период на обекта – самия край на І до началото на ІІ век сл. Хр. 
Керамика, правена тук, е откривана в Никополис ад Иструм, който някога е бил административният център на областта, в Нове, в днешна Румъния и чак на Кримския полуостров. Там керамиката най-вероятно е била пренесена от войниците, които са се движили по границите на Римската империя. Но основно керамиката е била правена за селищата и светилищата в региона.

Студентите работили по обекта на равно с техните ръководители. Практиката им на античен обект е задължителна, както и обработването на откритите находки. За тези две седмици 15 млади хора са имали шанса да присъстват на разкриването на много ранна керамика, за която се предполага, че е още от късно-желязната епоха, времето на траките. Тя представлява чаши за пиене на вино.

Не само заради задължителната практика има студенти на обекта. Голямата мечта на Богдан Султов е била обектът да се превърне в Център за практическа подготовка на студентите по археология и по римска керамика. Това са и мащабните планове на Община Павликени и археолозите от двата музея – в Павликени и Велико Търново, още повече че доц. Павлина Владкова и шефът на търновския музей Иван Църов са възпитаници на Богдан Султов.