Нова тайнствена карта подпалила мераците на търсачите на съкровища

Поне четири екипа, въоръжени с металотърсачи и всякакво модерно оборудване, са търсели съкровище в района на странджанските села Голямо Буково, Тракийци и Близнак в периода май-август тази година, разказаха местни жители. Първи пристигнал екип от петима русенци, който престоял почти целия месец май в търсене на заровено съкровище. Часове преди да отпътуват, русенците вдигнали банкет в селската кръчма на Голяямо Буково, написа duma.bg
Пред местните хора иманярите обяснили, че картата, по която търсели имането, явно се е оказала фалшива. С нея се снабдили от тайна продажба на антики в Румъния, а на нея уж било отбелязано истинското място на заровено преди векове голямо съкровище - в близост до някаква местност Вълчата поляна. Въпросната Вълчата поляна трябвало да е в землището на Тракийци, но от местните никой днес не знае за такъв топоним.
Месец по късно в района се появили други двама души от Велико Търново, които дори наели местен селянин да ги води по планинските пътеки и да помага в евентуални разкопки. Те престояли само седмица, но явно имали карта, подобна на тази на русенските им предшественици, тъй като също питали за местност с името Вълчата поляна.
След заминаването и на великотърновците обаче други иманяри накацали буквално като скакалци. За разлика от първите групи, новите пришълци странели от местните хора и дори палатките си разпънали в гората. За да не правят впечатление на патрулите от Гранична полиция, всички копачи се представяли като манастирски гости и любители на почивката на усамотени места.
Нещо става между манастира (Голямобуковския) и землището на Близнак, смята местен говедар, който пасе стадото си наоколо. "С очите си видях едни от иманярите да пренасят нещо в чували. Не знам какво е, но тежи, защото носят по двама. Крият се едни от други иначе. При едните всеки ден с джип идва жена с документи, видях ги как се карат за нещо по тях. Може пък и нещо да са намерили, знае ли човек", разказа още говедарят.
Според местните съкровище там действително е намирано и дори е било описано надлежно от игумена на манастира в началото на ХIХ век. Две каменни икони, златни накити и череп на монахиня, с издълбано на него името Мария са били намерени при копаенето на основите на днешната манастирска черква. Тя е построена след намирането на извор, чиято вода и до днес се слави с качествата си на лековита - както на много места в Странджа. Според легендата мястото на аязмото е посочено на Янко от Голямо Буково от явилата му се насън Богородица. Мястото се сочи като старо тракийско светилище, върху което пък през ХII век е бил въздигнат манастир, център на исихазма, в който е служел лично Теодосий Търновски. До днес районът на манастира е многократно преравян, но друго съкровище не е намерено. Останала жива за това място е още една легенда - че "исихията", както наричат Странджа, идва от това, че е била център на изихазма по времето на Теодосий.
Най-разпространен е слухът, че именно в този район Вълчан войвода е заровил огромно съкровище. Тази легенда се носи вече повече от два века. Загадката не дава мира на иманярите от всички краища на България. Великият хайдутин, който върлувал в Странджа, притежавал купища злато. Съкровищата си заровил на тайно място в планината и оставил за потомците си карта, на която е посочен трезорът. Вълчан натрупал богатството от нападения над османски и български чорбаджии. Легендата разказва още, че открил в една пещера в Странджа антично съкровище, останало от времето на траките. С него богатството му станало толкова много, че войводата поискал да плати на руснаците, за да пратят свои войски в България да се бият срещу Турция. Близо 100 години преди Освобождението хайдутинът проводил свои хора при руския император. Пратениците казали на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил тонове злато, с които да плати свободата на България. Според преданието Вълчан изпращал много младежи да учат в чужбина и плащал издръжката им, за да има учени хора след Освобождението. Той умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин. Заради този факт явно, всичко подхвърлено на иманярите с произход Румъния, се приема за достоверно. Наследниците на Вълчан войвода, които живеят в днешна Румъния, също са обикаляли из Странджа неведнъж, въоръжени със споменатата по-горе карта, с чиито копия днес са се сдобили иманярите. Но и те ударили на камък.
Съкровището на Вълчан войвода се търси на много места в страната - в Странджа, в Стара планина и къде ли не. Друга иманярска легенда гласи, че злато и скъпоценни накити Вълчан и хората му са заровили в морска пещера, до която се стига само след като се премине през тесни наводнени тунели. Друга мълва твърди, че части от съкровището били намерени още преди 50 години край устието на Ропотамо.