Футболът в Спартак е "мръсотия", която се превърна в част от моето ежедневие

Никога не съм имал нужда от специална мотивация, за да отида на футболен мач. Напротив, имал съм нужда от много специална причина да не го направя. Разсъждавам като фен само защото се чувствам част от футбола във Варна. И не само, че нямам нужда от специална причина, за да коментирам Цар футбол, а напротив – това е мое задължение, което мотивирано извършвам. Професия...

Това е причината да съм понякога краен в работата си относно случващото се във футбола и в частност в един клуб - Спартак 1918.

Истината е, че футболът не е това, което се случва по телевизора (преди време, когато се излъчваха мачовете на "соколите") и на Коритото пред очите на 400-500 човека. Футболът в Спартак е "мръсотия", която се превърна в част от моето ежедневие. Няма как да се разгранича от нея, нито от процесите, които я съставляват, защото те определят начина, по който трябва да работя.

Очаквам с нетърпение Лицензионната комисия към БФС да обяви клубовете, които ще получат лиценз за новия футболен сезон. Не защото вярвам, че ще поднесат нещо неочаквано, а заради едно по-особено любопитство. Очаквам след 1 юни да се окаже, че варненският 95-годишен клуб Спартак 1918 не е съществувал. Не че не го е имало... Бил е измислен и композиран от шепа интелигентни и с по три висши образОвания (не с "У" - като израстък) хора. Бил е просто цирк, който след края на представленията ще бъде сгънат и преместен някъде. Може и в окръжните групи.

Последен съдийски сигнал, Спартак остава в професионалния футбол, а един футболен ръководител с "милиционерски" шлифер пляска палаво с ръчички и се прегръща със счетоводителката на клуба. Личи си, че е доволен. След ден обаче се усеща, че е бил единственият доволен на стадиона, но не сменя физиономията си.

Да, не бъркате, става дума за шефа на УС на Спартак 1918 Антон Фажев. Този "пълководец" смята, че щом може да изхарчи 200 000 лв. пари в кеш, значи е открил панацеята да бъдеш на върха. За такива като него Алеко е написал "Пази Боже, сляпо да прогледне". Защото след като усвои 200-те бона от Общината започна да мисли, че всичко около него е произведено само и единствено с негово разрешение. Само дето парите дойдоха "къси" и сега отново сме в "кокоша слепота". Решенията се вземат трудно, а моят интерес става все по голям. Какво ще се случи със Спартак след 1 юни? Никой не знае. И футболистите, запазили професионалния статут на клуба, и треньорското ръководство също не знаят. Но предполагат! Затова всички се ослушват по кой път да хванат.

Всъщност, моите очаквания са две. Силен Спартак, мачкащ конкуренцията в "А" окръжна група, или професионален отбор, започващ нова песен на стар глас. "Ще градим отбор само с местни футболисти". Да, ама НЕ! Футболистите вече са излъгани и продължават да ги лъжат. Да, онези местните! Има и такива, на които не им пука, че ги лъжат, но бройката им едва ли надхвърля един стартов състав на тим по футзал.

Но всичко е в ръцете на силния в момента човек в Спартак и неговата кохорта (УС), които трябва да намерят решение как "соколите" да продължат да съществуват. Другото е: на никой да не му пука за клуба, ако ще и той да потъне в забвение. А това вече наистина ще е краят.