Zona "Време беше"

Луди, провокатори, вманиачени оптимисти, наивници. Това са думите, с които най-често посрещат инициаторите на проекта Zona Cultura, за който чуваме от известно време в София. Идеята наистина има мащабен замисъл – да превърне индустриалната и овехтяла част от Централна до Сточна гара в квартал на изкуството и културата. Енергията и вярата в успеха на хората – двигатели на проекта обаче са забележителни. Това са организаторите на ежегодния летен фестивал "София диша", групата "Destructive creations", наложила модата с трансформацията на паметници и градски пространства, проектът "РЕ ЛА КС" за съживяване на стари вещи, UnderGara, чиято цел е да превърнат подлеза на Централна гара в нормално и даже приветливо място, както и много други организации.

Най-новият етап от проекта Zona Cultura, а именно обособяването на Фабрика за градско изкуство в изоставените складове на Стокова борса "Зимница", е в напреднала фаза и скоро там ще се нанесат първите ателиета и студиа. Сред тях са няколко работилници, включително и тази на "РЕ ЛА КС" (проект на NE Fest), репетиционни за танци и паркур, офис на организацията BazArt.bg, която подкрепя българските творци на ръчно изработени бижута и други. Мястото ще заживее собствен живот, изпъстрен със събития – работилници, презентации, ревюта. В проекта се включва и утвърждаващата се инициатива UnderGara.

Каква е крайната цел на проекта Zona Cultura? Такава няма според Стоян Николов от фондация "София диша". "Zona Cultura е мисия и кауза, не е конкретна цел, чието достигане означава край на проекта, Zona Cultura няма ограничения, няма ясно очертани граници, тя не се конкурира с вече съществуващи неща. Ако има цел, тя е да обедини хората на изкуството, да надхвърлим егото си и да работим съвместно. Възможно е. Целта е хората, които подкрепят проекта, да открият собствения си облик в него и собствения си модел – финансов включително", казва Стоян.

В началото бе фабриката

Всичко започва "малко на шега", когато една неформална група за градски инициативи решава да пита наред собственици на стари фабрики и складове дали ще им предоставят място за работилница без пари. След няколко разговора собственикът на Стокова борса "Зимница" на Сточна гара се съгласява да им предостави безвъзмездно за определен период от време пустеещите от осем години складове. Творците имат нужда от 200 кв.м, но се оказват "стопани" на 800 кв.м. Свързват се със "София диша" и други партньорски организации и така се ражда идеята за Фабрика за градско изкуство и големия проект Zona Cultura.

За човек извън творческите среди складовете на Сточна гара са си направо зловещи – мръсни, захабени, с изпочупени прозорци и разхвърляни вехтории. Очите на артиста обаче виждат в тях неизчерпаем потенциал – галерии, ателиета, декор за снимки или за модно ревю, танцово студио, театрална сцена. Боклуците вече не са боклуци, а стелаж за инструменти или предмети, които ще се трансформират в елементи от градската среда и в предмети на изкуството. Разбира се, основното занимание в момента е чистене, предстои и инспекция от специалисти, които да потвърдят безопасността на мястото. Ентусиазмът на участниците обаче е заразителен, а увереността в успеха – завидна. Сега Стоян и партньорите му обикалят съседните сгради и питат собствениците дали могат да осигурят още свободни пространства, като най-големи надежди се възлагат на хладилния завод отсреща. Увереност им вдъхва фактът, че скоро след като почват проучването, с тях се свързва собственик на сгради в района, който сам предлага да им отстъпи няколко помещения.

"Zona Cultura е мащабен проект. Амбицията ни е за нещо голямо и сериозно. Мястото (от Централна до Сточна гара) ще се превърне в квартал на изкуствата и културата. Подчертаваме културата, защото проектът не е насочен само към художници и музиканти, но и към философи, антрополози, историци. Не случайно търсим подкрепата на образователни институции и вече получихме такава от Център за образователни инициативи", разказва Стоян. Той подчертава, че "София диша" не е "шапката" на проекта, нито е фестивал. Оттук нататък всичко зависи от самите партньори, гилдиите, неправителствения сектор и не на последно място Столична община.

Запълване на дупките

Проектът за артистичен квартал на София не претендира за оригиналност. Той запълва един вакуум в социалния живот на столицата и за хората, които са мечтали да пренесат този модел от развитите държави у нас. Примерите са безброй – Метелкова место в Любляна например е културен център за алтернативни творци, в който бивши военни казарми до централната жп гара се превръщат в средища на ъндърграунд културата. Бивши фабрики, гари и изоставени жилищни сгради са "окупирани" от творци в Будапеща, Берлин, Москва, Пекин и много други градове. И отдавна са станали част от туристическите им забележителности.

"Запознати сме в детайли с модела в големите европейски градове. Изследваме системно икономическия принос на креативната индустрия към развитието на София. Около 7% от икономиката се дължат на креативната индустрия – кино, архитектура, дизайн и др.", коментира пред "Капитал" Тодор Чобанов, зам.-кмет на столицата по направление "Култура".

Той допълва, че Столичната община убедено вярва в успеха на тази индустрия, още повече че тя има много висока добавена стойност. "Ако добавената стойност в добивната промишленост е 1-2%, в креативната индустрия тя е десетки проценти. Друг полезен ефект от подобни проекти е реинтегрирането на градски пространства, които са били "отрязани" по някакъв начин от живота на града. Пример за това е проектът UnderGara, чиято цел е преосмисляне на пространството около Централна гара, което загуби социалното си и икономическо значение", казва Чобанов.

"Хубаво е, че проектът Zona Cultura не е иницииран от нас, защото е автентичен, подкрепен е от силни и доказани организации. В основата на идеята е ревитализиране на градски пространства – една популярна в Западна Европа тенденция, за която говори и главният архитект на Холандия Фриц ван Донген, докато беше на посещение у нас миналата година. Ще подкрепим проекта с каквото можем", казва още зам.-кметът. В момента общината прави анализ на общинската собственост в района и търси подходящи имоти, които да предостави за каузата. "Очакваме обаче идеята да добие по-конкретна форма, да видим нещо черно на бяло – дори да е карта или зониране на пространството, ясен мениджмънт. Надяваме се през следващия програмен период проекти от креативната индустрия като този да имат достъп до финансиране по Оперативна програма "Конкурентоспособност", казва още Чобанов.

Инициаторите на Zona Cultura се надяват проектът за трамвайното депо в "Надежда", който е общински, да бъде неотменна част от артистичния квартал на София. "Трамвайното депо не се използва по предназначение, на финала сме да представим формулата, по която ще търсим партньор по проекта, който е за многофункционален културен център. Дали ще е концесия или наем ще решим впоследствие", каза по въпроса Тодор Чобанов. Той уточни, че до няколко седмици общината ще обяви конкурс за задание за визията на мястото – от какъв вид преустройство се нуждае. "По-освободен" формат в случая не можем да си позволим, защото това са законовите изисквания по отношение на публичната общинска собственост. Когато става въпрос за частна общинска собственост, можем да учредим право на ползване както направихме наскоро със Съюза на артистите и помещението на метростанция "Джеймс Баучер", което ще се ползва за театър", допълни зам.-кметът.

Фестивал през май

Ако представата ви за артистично средище сред фабрики и складове в периферията на софийския център е все още мъглява, изчакайте до май. За тогава е планиран мащабен фестивал с много събития: открити работни пространства, кино, изложби, концерти, акции, включително и екологични. "Ще почистим коритото на река Владайска и общите площи, ще адресираме проблема с реката, който все пак трябва да се реши в някакъв момент", казва Стоян. "Това е социална иновация, която ще промени много неща в София, мястото ще се превърне във вторичен център на града. В момента, в който почне да се случва нещо, много хора ще го припознаят и ще фокусират вниманието си върху него", допълва той. Плановете са към майския фестивал да се приобщят автентични работилници в района като ковачница "Крали Марко", създадена през 1977 г., магазини за антикварни стоки, да се изрисуват калкани на сгради, да се освежат спирки на градския транспорт.

"Наричат ни грандомани и positive freaks", казва Стоян, но това не го притеснява. Причината да се въвлече в проекта по думите му е "отговорност към средата, в която живеем". "Не чакам някой да дойде и да ми създаде обстановка, в която да работя. Защо аз да не си я направя", пита той. Стоян и партньорите му са се убедили само за три седмици, че има смисъл от това, което правят, въпреки скептичното отношение на повечето хора, които чуват за пръв път за Zona Cultura. А фактът, че за толкова кратко време в България може да задвижиш проект от такъв порядък, говори сам за себе си.