Често Славчев спекулира, че произтичал от народа и работил за народа

Вчерашният ден доказа, че каквото и ново да се появи на политическия хоризонт след известно време се превръща в добре забравеното старо, с разликата, че носи доста по-отвратителни и комични черти.

Стара максима е, че когато си отидат отвратените остават отвратителните, донякъде клише, само че в пълна степен валидно за мръсната и кална политическа ситуация, еманация на крадливия 25 годишен Преход.

Поредният пример за лупинг по посока силните на деня изплува след разпространената във Фейсбук информация, според която настоящият заместник-председател на „България без цензура“ – Ангел Славчев преди малко над четири години е изразил публично меко казано негативното си отношение към настоящия си лидер – Николай Бареков. Компроматът срещу Славчев нямаше да е толкова интересен ако не бяха шумните и гръмки заявки от самия него и новата му партия.

Иначе през последните години, особено преди избори, се нагледахме на мизерни номера и черен пиар. Но уж новата партия обещаваше нов морал и смяна на политическата система. В нея лицата бяха неопетнени и безгрешни. Хвърляха се в публичното пространство закани за провеждане на операция „Чисти ръце“, „Чисто лице“ или там каквото чисто да е.

Да, ама преди „Чистите ръце“ е добре идеолозите на „Цензурата“ да изловят врага с партиен билет чрез операция „Чисто минало“. Защото младежкият им лидер преди да се кротне при тях обиколи де що има партийки и организацийки в левия спектър. Като започнеш с движение „Русофили“ и приключиш с „Българската левица“ на покойния Илия Божинов.

Често Славчев спекулира, че произтичал от народа и работил за народа. Жив да го оплачеш този съвременен Левски. Искал горкият да се жертва за всички нас. А жертвата се изразява в някой и друг пост в някоя и друга партия.

Според Ангел Славчев през 2009-та Бареков е бил дупедавец? А самият Славчев борец за свобода? Та какво прави борец при дупедавец, нека отговорът на този въпрос остане дълбоко скрит в еротичните фантазии на българския читател/избирател/

Къде останаха в този разказ политическите слънчогледи? Те са може би най-точния фон, на който би могло да бъде нарисувано Народното събрание. Защото са негов символ.