Избрани Новини
Краси Свинаря си купи две села за 20 стотинки декара
Бившият шеф на Миньор Перник превърна язовир Искър в лично владение
С 2 частни села се е сдобил бившият президент на Миньор Перник Красимир Михайлов. Към момента Краси Свинаря или Паргов, както е известен също скандалният собственик на мината убиец „Ораново” е горд притежател на целите землища на радомирските села Поцърненци и Беланица, но упорито продължава да изкупува и нивите в още 6 населени места в Пернишко. Това показа проверка на „Телеграф” в имотния регистър на страната. Данните в него сочат, че за последните 10 години Свинаря и вече бившата му съпруга Теменужка Георгиева са успели да се сдобият с 28 000 дка ниви, градини, гори, ливади и пасбища в района на миньорския град. За справка това е четворно повече от размерите на малък град като Мелник например.
Стартът на целия процес на изкупуване е даден през 2005 г., като сделките са минавали главно през тогавашната му съпруга Теменужка Впоследствие двамата се развеждат и в периода 2011-2012 г. поделят част от придобитото имане, но според местните продължават да поддържат топли бизнес и имотни взаимоотношения. Към онзи момент пък вече са успели да превземат огромна част от радомирските села. Случайно или не, всички придобивки са все по трасето на магистралата, макар и не непосредствено до него. Сделките пък са десетки и са сключвани главно на името на Теменужка, но не са реализирани пряко от нея, а чрез посредници. Тя самата е подписала едва няколко от контрактите, а в останалите случаи е била представлявана или от Красимир Михайлов, или от негови авери пълномощници – Милен Енков и Васил Райчев. Двамата са и бизнеспартньори на Свинаря, а участието им в процеса на изкупуване на земи далеч не приключва само с посредничество. В някои от случаите те сами са влизали в ролята на дарители или на продавачи на парцели на Михайлов и Теменужка.
Така в момента, ако се вярва на данните в имотния регистър, скандалният собственик на мина „Ораново” притежава 17 000 дка в село Беланица и още 10 684 дка в село Поцърненци. Огромна част от парцелите във второто село са придобити само с една сделка, реализирана през 2011 г. Тогава 82-годишният Калоян Рунов продава на Теменужка впечатляващите 10 499 дка в село Поцърненци на още по-фрапиращата цена от 2100 лева С други думи според официалното вписване в имотния регистър сделката е реализирана на абсурдната цена от 20 стотинки на декар. Това далеч не е единственият фрапиращ контракт, сключен от семейния тандем с възрастни хора, живеещи в региона. За периода 2008-2009 г. Теменужка е била „дарена” общо шест пъти, като хората са различни, но при всичките случаи схемата е една и съща. Половинката на Михайлов получава в дарение част от парцел, след което или в същия ден, или най-късно на следващия изкупува останалите части от другите собственици. Дали възрастните хора доброволно са „дарявали” земите си, или вследствие на убеждение от внушителните здравеняци от ударните бригади на Красимир, остава загадка. Така къде с внушение, къде с кеш, фамилията се сдобива също със 142,7 дка в село Прибой, 36 дка в село Кошарите, 3,7 дка в с. Калище, 10 дка в Радибош, 8,3 дка в с. Негованци и 33,9 дка в село Извор.
И докато според местните парцелите в първите села служат главно за поглъщане на евросубсидии, то Михайлов има откровен афинитет към село Извор, чиито язовир буквално е превърнал в лично владение
На 23 март 2012 г. той сключва тригодишен договор с дружеството „Рибно стопанство”, по силата на който стопанисва водоема за 75 000 лева. Заедно с контракта Свинаря взема под наем и прилежащите сгради. Противно на каквито и да било правила обаче в момента Михайлов се шири в двуетажна къща на едва няколко метра от чашката на язовира, а периметърът около нея е оградил с висока метална ограда, така че никой не може да припари до водоема. Община Радомир е направила запитване до ДНСК дали е законна постройката, тъй като според нормативните правила не може да се строи нищо в периметър от по-малко от 500 метра от чашката на язовира. Отговорът бил в полза на Свинаря и кметът на Радомир Пламен Алексиев се оказал с вързани ръце. Опитите за влизане в самия имот пък приключват по един и същи начин. На втората минута след появата на непознат на мястото се появява джипка, пълна с няколко здравеняци. Те пък от своя страна предупреждават, че ако „натрапникът” не напусне района, „ще си получи заслуженото”. Самият имот се охранява и от няколко каракачанки, които се насъскват дори и по случайни минувачи Гардовете ги насъскват дори по екипа на „Телеграф”, въпреки предупрежденията, че сме журналисти и само искаме да говорим със Свинаря. „Кой си ти, бе? А бегай оттам. Ако си решил да пикаеш или да с.реш, излез на пътя да те виждам!”, нарежда гард на средна възраст към екипа ни, озовал се на десетина метра от металната ограда. „Ей сега ще видиш на какво ще те направят кучетата!!! Джаро, дръж, дръж!”, насъсква овчарките охранителят. В следващия момент се спуска към спрелите на пътя коли на екипа ни и започва да записва номерата им, а две минути по-късно се прибира и вика подкрепление. Досущ като в мутренски филм почти веднага на място пристига джип, пълен с няколко здравеняци, които започват трескаво да оглеждат района. „Защо си търсите белята? Паргов никой не смее дори да го заговори. Всички знаем, че всичко тук си е присвоил – хълма, язовира.
Многобройните сигнали за самоуправство до местната полиция и прокуратура стигнали до задънена улица, показа проверка на „Телеграф”. Никой разследващ орган до този момент не се трогнал, че Свинаря е окупирал чужди територии и ги ползва като свои. В рамките на заграбеното имало и множество общински терени, които също попаднали в имота на Свинаря. Оказва се, че името на Свинаря всява страх и в съседните села Така например в Поцърненци отглежда крави, като фермата се простира на 6959 кв. м. Макар по документи при делбата имотът да е останал за бившата му жена Теменужка, в селото се знае, че ако някой пробва да влезе без разрешение в имота, ще пострада физически от хората на Свинаря. Причината е, че е пръснал в региона няколко постове за наблюдение, които не дават и пиле да прехвръкне оттам. Същото е положението и в с. Прибой, където на края на селото с висока ограда е отделена фермата за коне и едър рогат добитък. Хората в селото не смеят дори да изрекат името на Паргов. Ако някой ги попита къде е краварникът, сочат само с пръст, без да обелят и дума. Поглед от високо показва, че фермата пък е с размери колкото самия Прибой.