В навечерието на червения Конгрес наново изпълзяха старите змии, гущери, агенти и генерали. Братският огън за пореден път бе открит от позорно отказалия се от битка срещу Станишев през май 2012г.

А именно – президентът Първанов, когото помним като някогашен кормчия на партията – столетница, насочил я към НАТО, ЕС и лелеяната още от Луканов – социалдемокрация. И не само. Благодарение на Първанов червените бяха приети за член на европейските социалисти, факт дал възможност днес Станишев да заема лидерския пост в ПЕС.
Да не забравяме, че бившият премиер бе посочен лично от Първанов, по начина по който навремето покойният Лилов издигна на върха Виденов. Но историята се разви другояче – над 12 години Столетницата се управлява от един лидер, мандат ненадминат от времето на Живков насам.
И изведнъж в последните години медии и коментатори ни надуха главата с някаква си имагинерна битка на кланове вътре в БСП. Че Първанов излязъл на амбразурата срещу доскорошното си протеже. Нищо, че именно абдикацията на „Гоце“ позволи Станишев да спечели безапелационно победата на последния Конгрес и то в доста труден за самия него момент. А може би ако бе влязъл в честна битка С Янаки Стоилов, Драгомир Стойнев или друг, нямаше хич да е толкова елементарно. Но, уви! Пернишкият президент трасира пътя към безпроблемната победа на Сергей.
Днес се говори, че Първанов и Калфин ще играят с отделна листа. Нищо чудно да сме свидетели на поредната сделка на българското задкулисие, както загатна днес сутринта Кънчо Стойчев. Социологът допълни, че по този начин би се сформирало ляво ветрило, с цел обиране на периферните леви гласове, които не биха подкрепили БСП и сегашното й ръководство, и няма да гласуват за ГЕРБ или друга партия от десницата.
Неслучайно в последните седмици управляващата коалиция заскърца, а хората на Първанов откриха огън по ДПС. А да не забравяме, че именно той бе архитектът на „Тройната коалиция“, която вкара Движението във властта. Тоест едва ли „Гоце“ е враг на Доган, по-скоро на червените шамани им се иска да изтикат ДПС от ролята вече не на балансьор, а на гарант на властта. А една бъдеща коалиция с Първанов и Сидеров вероятно изглежда далеч по-примамлива за „Позитанци“, отколкото сегашния вариант, в който са разтворили широко задници и се молят за анадолски вазелин.