България е най-бедната страна в ЕС. Българите са с най-ниски доходи. Стандарът на живот у нас е ултра нисък в сравнение с развитите страни, включително и в сравнение с държавите от бившия социалистически блок. Защо? Всеки ден хиляди българи си задават този въпрос. Ето един възможен отговор.

След периода на комунизма, държавата никога не е имала по-антибългарско правителство от сегашното.
Алекс Алексиев*, САЩ

Преди два месеца, с приятели и съмишленици организирахме дискусия в София за бъдащето на България в сегашните условия. Аз говорих за това, че според мен, историческата трагедия на България е, че тя почти никога не е била напълно независима.

Защо сме бедни?
Миналото лято при една обиколка на България със семейството ми, минавайки през едно опустяло и полуразрушено Търновско село, един от синовете ми ме запита, защо България е толкова по-бедна от Западна Европа. Невинен въпрос, на който няма еднозначен отговор. Все пак двучасовата дискусия, която последва кристализира за мен някои базови истини, които болшинството от нас българите интуитивно разбират, но не винаги им отдават значението, което имат. А това е важно, защото както американският философ Джордж Сантаяна е казал „тези, които не помнят миналото са осъдени да го повторят.“ Особено сега когато управляващите тласкат България по една наклонена плоскост, която често в миналото е водила до поредната национална катастрофа.
И така, България е бедна защото в многовековната си история много рядко е била истински господар на съдбата си. С други думи, почти никога не сме били наистина независими. А това значи на първо място, че ние сме насилствено откъснати от нашата естествена културна и икономическа среда, която се нарича Европа и съответно oт нормалното развитие на една европейска държава.

Да започнем с пет вековното отоманско иго. Тук не говоря за страданията и униженията на един поробен народ, нито за непосилната икономическа експлоатация с поголовния данък за неверници (джизие), кръвният данък от християните (девширме) или пък извънредните военни данъци (аваръз), които стават постоянни. А затова, че когато Европа се събужда от средновековието и започва стремглаво развитие на науката, икономиката и културата с началото на ренесанса и хуманизма, Отоманската империя навлиза в период на бавен но неизбежен разпад. В Европа в 16 век ренесансът води до радикална промяна на интереса към хуманизма и човека. Печатната преса на Гутенберг прави образованието достъпно за широки кръгове, а откритията на испански и португалски мореплаватели поставят Европа в центъра на световната търговия. Коперник слага началото на научната революция, и не по-малко важно, Европейската индустрия почва да произвежда модерно оръжие и снаряжение, което не е по силите на отоманските гилдове.

Неминуемо, военното превъзходство на Отоманския военен феодализъм изчезва и Сюлейман претърпява първото Османско поражение пред вратите на Виена в 1529 година. То е последвано от катастрофалната за Портата морска битка при Лепанто в 157 0 и засилващи се вътрешни неуредици характерни за империи, в период на упадък, като например масовият Джелали бандитизъм в Анадола от края на 15 век.

Също така характерно за тази епоха е засилващият се религиозен фанатизъм на мюсюлманското духовенство (улема), които традиционно твърдят, че всички неуспехи се дължат на отслабналата вяра на мюсюлманите. И така още през 1537 година, Сюлейман издава ферман до всички Отомански губернатори, с който им нарежда да екзекутират като апостат всеки, който се съмнява в думите на Пророка. Тука е мястото да се кажат две думи за Отоманския Ислям. Съществуват широко разпространени гледища, особено на Запад, че той е бил необичайно толерантен и либерален. Истината е, че в империята

винаги е имало два вида Ислям,

които са доста различни – народният Ислям и официалният държавен Ислям на улемата. Първият е практикуван от мнозинството от мюсюлманите и е от суфистки произход, което ще рече с подчертано мистичен и езотеричен характер и доста висока степен на толерантност към други религии. Между многобройните секти, които се числят към него са бекташите, мевлеви, мелами, хуруфи и т.н. Много често тези секти са изразявали и политическо противопоставяне на Отоманския абсолютизъм и религиозния фанатизъм на сунитската улема поради, което често са били преследвани. Бекташите например, които са оставили особенно дълбоки корени по нашите земи, са известни със своята толерантност към всички религии, факт е, че не обръщат много внимание на ритуалите, че позволяват виното и музиката и разрешават на жените да ходят незабулени и да участват в социални сбирки наравно с мъжете. Този тип толерантен Ислям е това което кара основоположника на уахабизма, Абдул ибн Уахаб да нарича Отоманската империя „даула ал куфрия“ (страната на неверниците).

Съвсем друг е Ислямът проповядван от ортодоксалната улема. Неговите главни черти са дълбок консерватизъм, обскурантизъм и религиозен фанатизъм. Това е Ислямът който не позволи на Отоманите да научат нищо от Европа, забрани печатната преса в продължение на векове и осъди империята на непреодолима изостаналост и неминуема гибел. Един пример от 16 век би трябвало да е достатъчен като илюстрация. В 1577 година наи-известният Турски астроном, Такиюдин Мехмед, (Таkiyyuddin Mehmed) построява модерна астрономическа обсерватория в Галата, която според съвременници не е отстъпвала на най - модерната Европейска обсерватория по това време на Тико Брахе (Tycho Brahe) в Дания. Тя просъществува до 1580 година когато улемата решава, че обсерваторията е причинила поредната епидемия от чума и султанът заповяда на еничарите да я сравнят с земята. И така Ислямският свят остава без астрономическа обсерватория до 20 век. Не на празно бележитият Турски историк, Халил Иналчък, нарича този период „Триумфа на Фанатизма“ в своята известна творба, “Тhe Ottoman Empire: The Classical Age 1300-1600.” А какво значи това мракобесие за българите не е трудно да се види. Първата българска печатна преса започва да работи в Солун в 1838 година, или близо четири века след Гутенберг - четири века, в които България остава извън историята.

За нас българите е важно да знаем историческата истина, защото в момента сме заливани от турска пропаганда, която целенасочено я изопачава. Сравнително безобидна е меката пропаганда на блудкави турски сериали за „Великолепния Век.“ Съвсем не безобидна обаче е официалната пропаганда на Ислямисткото правителство на Ердоган. Ето какво ни поучава бащата на нео-османската доктрина и външен министър на Турция, Ахмет Давутоглу: „По време на османската държава балканският регион е бил център на световната политика през XVI в. Това е златният век на Балканите....Това бяха османските Балкани. Ние ще възобновим тези Балкани....Османските векове са успешна история. Сега трябва да я възстановим.“ И г-н Давутоглу не се стеснява да ни каже как той възнамерява да възстанови тези успешни османски векове: „Ние сме идвали тука преди векове първо на коне. Ако потрябва, отново ще дойдем.“ (цитатите са взети от книгата на Дарко Танаскович, „Нео-Османизмът: Турция се Връща на Балканите,“ София, 2010).
Наглостта на тези изказвания от наѝ-висшия турски дипломат говори сама за себе си и не се нуждае от коментар. За мене по тревожен е фактът, че досега не се е намерил дори и един единствен български държавник готов да се противопостави публично на тази груба фалшификация на историята ни.

Идва Руско-Турската война и България става независима. Българският народ е благодарен на освободителите и особено на руските солдати оставили костите си у нас, както доказват стотиците паметници и паметни плочи, издигнати в тяхна чест от населението. Но много бързо става ясно че интересите на Русия и младата българска държава са трудно съвместими. Основна цел на Руския империализъм на Балканите от Иван Грозни насам е завладяването на Проливите, за което е необходимо България да бъде превърната в един послушен руски протекторат. Докато основната национална задача на българите по това време е съединението с Източна Румелия и другите територии откъснати от родината с Берлинския Договор. Това обаче пречи на Русия и тя открито застава срещу нашите национални интереси.

В турбулентните години след Съединението в 1885 на власт в България идва може би наѝ-големият български държавник в историята ни досега - Стефан Стамболов. Един от малкото български лидери, който добре е разбрал, че ако не остане независима България е осъдена да бъде васал на една или друга велика сила. В случая Русия и нейните лакеи русофили в страната правят всичко възможно го отстранят. Подкупи, шантаж, преврати, атентати и какво ли не. Той остава твърд и заплаща за родолюбието си с живота си.

Периодът след смъртта на Стамболов в 1895 доказва до каква степен е бил прав да гледа на Имперска Русия като враг на българската независимост. Почти без изключение, Руската политика на Балканите до края на Първата Световна война е подчертано анти-българска и допринася съществено за огромните ни териториални загуби и съответните национални катастрофи. Стига се дотам, че Русия обявява воина на България в 1915 година и на нас ни се налага да се биеме срещу ‚освободителите‘ както в Добруджа така и в Македония.

Русия престава да бъде важен външно-политически фактор за България след болшевишката революция там, но България не остава независима за дълго време. Този път търсим закрила от Германия в която междувременно възтържествува Нацизма. Вярно е че България никога не е била „монархо-фашистка“ държава, както твърдят комунистите и че ние успяхме да спасим нашите евреи от газовите камери на Хитлер, което ни прави голяма чест като нация. Но в интерес на истината, също е вярно че не успяхме и дори не се опитахме да спасим македонските евреи.

И за да докажем колко верни съюзници сме на германците, взехме че обявихме воина на Америка и Англия в 1941. Колко това ги е уплашило, не знам, но че този идиотизъм е изиграл своята роля когато съдбата ни се решаваше в Ялта е повече от сигурно.
Следва близо половин век комунистическо робство, което със сигурност е наѝ-черната страница в историята ни. Започна се с това че под прякото ръководство на болшевишките им господари, комунистите физически ликвидираха голяма част от българската интелигенция. След това насилствено отнеха земята на трудолюбивия български селянин и де факто го закрепостиха в Сталински колхози наричани ТКЗС. И по този начин унищожиха продуктивното ни земеделие за сметка на една насилствена индустриализация, която не беше в състояние да конкурира никъде освен в наѝ-примитивните пазари в соцлагера. В момента в, който соцлагерът се срути, срутиха се и епохалните постижения на научния социализъм. Вредите причинени на народа ни от този мрачен епизод на комунистическо мракобесие са неизмерими.

И всичко това се случваше в България точно когато след 1945, Европа наѝ-после извади необходимите поуки от безсмислените кръвопролития на двете световни войни и тръгна решително по пътя на обединението, на демокрацията, на пазарната икономика и на тясното сътрудничество с Америка. Резултатите не закъсняха и само десетина години след края на войната, за първи път в историята си Европа беше мирна,обединена и на път да просперира със своето „икономическо чудо. “ България отново остана близо пет десетилетия настрана от историята. Нищо чудно, че когато комунизмът тръгна към своето заслужено място на бунището на историята в 1989, България, също така заслужено, е вече една от наѝ-бедните страни в Европа. А през 1939 година тя беше наѝ-богатата страна на Балканския полуостров.

От тогава, вече близо четвърт век, де юре всичко в България е както трябва. Наѝ- сетне сме независима демократична държава, с пазарна икономика и членство в Европейския Съюз и НАТО. Де юре, но не и де факто. Де факто продължаваме да бъдем икономически и политически зависими от мафията в Кремъл и нейните агенти в България. Нямаме нито функционираща пазарна икономика, нито независимо правосъдие. Как се стигна дотам е предмет на по задълбочен анализ, но достатъчно е да кажем, че всички правителства след 1989, с изключение на мимолетното управление на Филип Димитров, в една или друга степен служеха на олигархията, създадена с комунистически пари. В резултат , България в момента е не само напълно зависима от Русия в енергетиката, но и служи като Троянски кон на Москва в Европейския съюз, както стана пределно ясно от политиката ни по отношение на „Южен поток”, „Белене”, шистовия мораториум и т.н.

Междувременно, нова заплаха за нашата независимост се появи от юг под формата на милитантния Ислямизъм на Турция под управлението на АКП и Реджеп Ердоган и тяхната агресивна нео-османистка политика. Това, което я прави особено опасна е фактът, че и двете етнически партии в България, ДПС и тази на Касим Дал, като че ли се съревновават, коя да бъде по-верен лакей на турските Ислямисти срещу националните интереси на България. В това си начинание те видимо имат пълната подкрепа на социалистите и на лъже-патриотите от Атака. Без преувеличение може да се каже, че след периода на комунизма, България никога не е имала по анти-българско правителство от сегашното. Това е една тъжна истина, но ако ние българите не я осъзнаем, няма измъкване от пропаста към, която сме тръгнали.

* Алекс Алексиев е емигрант в САЩ от 1965 г., но остава родолюбец и патриот. Неговите анализи за националната сигурност на САЩ се използват от Пентагона и ЦРУ. Научен сътрудник е в института „Хъдсън", дълги години е работил в корпорация RAND. Председател е на Център за Балкански и Черноморски изследвания в София.

В зората на демокрацията бе съветник на премиера Филип Димитров.
Роден е през 1941 г. в България. Син е на убития след 9 септември 1944 г. от комунистите голям български художник и фейлетонист Райко Алексиев.

Източник: antikom.blog.bg