"Боли ли сега, като ви вадят зъбите?!", бе последното публично изказване на Христо Бисеров след 23 години участие в сивия спектър на политиката

Той е интересен тип - белокос мълчаливец, винаги елегантно облечен. Човек може да го вземе за сноб и вероятно няма да е далеч от истината, но в неговия снобизъм има някаква класа, защото не го прави демонстративно. Видът му говори повече от речта. В мълчанието на Христо Бисеров - довчерашен зам.-председател на ДПС и зам.-шеф на Народното събрание, има нещо заплашително. Може би заради етикета Сивия кардинал, който находчиво му бе лепнат в битието му на главсек на СДС, Бисеров започна да придобива ореола на човек, набъркан в много тайни. За това принос има и непрекъснатото му присъствие в комисиите на парламента, свързани с националната сигурност. Той е човек, който не се гнуси да изпълнява и непрестижни поръчки, но винаги успява да отръска от скъпия си костюм лекетата на тази отблъскваща работа. Говори рядко, обикновено когато трябва да се притисне някого, както стана с обвиненията му за връзките на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов с подсъдимия за наркотрафик и убийства сърбин Сретен Йосич. Тази му същинска дейност го прави привлекателен за политическа работа, 
но и опасен, ако реши да си отвори устата. А Бисеров го прави изключително рядко и само в случай на необходимост, за да се съхрани за следващ политически проект или приобщаването към вече съществуващ такъв.

На пръв поглед сегашната му постъпка - да се откаже от ръководните постове на две ключови звена - заместническото място в ДПС и в парламента, няма никаква логика. Някои предположиха, че се е забъркал в далавера и сегашен и пожизнен лидер на движението нямат друга възможност, освен да му теглят демонстративно шута. Което също щеше да е доста странно с оглед на битието на партията - далаверата е символ- верую на тази партия. Изключение се прави само ако е станала без санкцията на доживотния лидер Ахмед Доган. При всички случаи свалянето на Бисеров като зам. в партията можеше да стане тихичко и със съвсем благовиден предлог. Но излизането от парламента е съвсем друга история. 

Друго предположение е влошено здраве. Може и така да е. Но Бисеров спокойно можеше да се лекува и като обикновен депутат. Сигурно има и други причини, с които може да се търси някакво обяснение за случващото се. Ако някой търси логика, ще я намери. Ако търси начин да елиминира политически аргумент за случващото се, няма да се посвени да бръкне и в най-интимната същност на човека.

Предположението за политическа изневяра едва ли трябва да се коментира. Все пак на Бисеров принадлежи една от най-знаковите реплики през последните пет месеца - от парламентарната трибуна той се обърна към ГЕРБ с думите: "Боли ли сега, като ви вадят зъбите? Защото толкова години ни вадят зъбите без упойка и ние си мълчим безропотно!" Зловещата реплика бе на фона на юнската активност на Делян Пеевски. Тогава той се изказа доста цветно, при това за първи път, от трибуната на НС - на петата година от депутатстването си. В началото на юни, преди да бъде назначен за шеф на ДАНС, той каза на бившия вътрешен министър: Цветанов, като ти говоря, ме гледай в очите! Тези епизоди в публичния живот на настоящия парламент са безценни. Няма скрито-покрито. То и в предишния нямаше, когато малко след началото му Цветанов чете лекарските СРС от Горна Оряховица, правени за разчистване на сметките с местен партиен лидер. А краят на същия парламент бе белязан с трагичната поза на Борисов: "Доган ме поръча!" Така естествено този вид специфичен парламентарен дебат преля и в настоящия. 

По отношение напускането на Бисеров най-логичното от гледна точка на партия ДПС и реакцията на Ахмед Доган е, че става дума за история, пряко свързана с движението. Доган бе човек, на когото методите на Христо Бисеров са близки и обясними. Лютви Местан обаче е друг тип. Той неистово се опитва да се докаже, да покаже на всички, че е достоен да бъде начело на движението. Опитва се да се еманципира от зависимостта си от предшественика си и да провежда собствена политика в рамките на позволеното от Доган. Такъв човек трудно би се сработил с персона като Бисеров, просто методите са други. Нормалната реакция е да жертваш чуждия заради своя. Но в ДПС и това не е достатъчна причина, пък и на Доган ролята на умиротворител не му приляга.По-скоро той ще се забавлява с двамата - лидер и заместник, и накрая ще им дръпне юздите. Освен ако не е решил, че Христо Бисеров е изпълнил предназначението си и трябва да бъде заменен с друг. 

Спомнете си колко ценен бе Христо Бисеров за Иван Костов. Как всеотдайно се грижеше за захранването на касичката на СДС. Сещате ли се за Георги Шишков - един обикновен колоездач, който се събуди начело на митницата в Свиленград. Шишков обаче беше хамсийка в сравнение с други назначения, защото Бисеров кадруваше на едро. За шеф на агенция "Митници" бе избран Пламен Минев с личното застъпничество на сивокосия юрист. Както знаем, митниците са от особено значение. Примерите са безчет. Кардиналът си тръгна едва когато срещна категоричния отказ на Костов да се сдуши с ДПС, наречено от Командира "проклятието на България", в името на властта. Бисеров просто си гарантираше личното бъдеще на медиатор между двете формации. А целта - да си осигури единствения сигурен източник на облаги. Но твърдоглавието на Костов отне достойното бъдеще на главния секретар и неговия верен авер Йордан Цонев. Което наложи спешната преориентация на двамата, както и на ДПС към царското НДСВ.

Eдинственият, който говори за случилото се в неделя, е Лютви Местан. Според неговия разказ Бисеров му се обадил неочаквано в 15 ч. и настоял за среща. Половин час по-късно вече били Местан, Доган и Бисеров. Последният, според разказа на Местан, казал, че напуска всички постове по лични причини. Какви? Не казал. Но въпреки голямата си изненада Местан и Доган лесно се съгласили. Така разказана историята изглежда напълно недостоверно. Местан говори, защото нещо трябва да се говори, без да се казва нищо.

Каквито и да са причините, малко вероятно е те да бъдат артикулирани от някого от ДПС, защото там никой не иска да изважда на показ начините на правене на политика. А Христо Бисеров, ако все още иска да остане в нея, ще трябва да намери следващия спокоен пристан. Защото той това умее.