Централата влиза в тежък период заради влошените регулаторни условия и необходимостта да се модернизира при опасност от затваряне

След няколко години обещания от собственика ЧЕЗ и очаквания за неминуемата модернизация и след като три от блоковете й са вече спрени, ТЕЦ "Варна" може би най-накрая ще бъде екологизирана, пише в. "Капитал". Това ще даде възможност на трите й останали блока да работят и след 2015 г. Обществената поръчка за набиране на оферти беше отворена миналата седмица, а три компании са изявили желание да участват в надпреварата за най-изгодно технологично решение.

Това става на фона на влошена обстановка за ТЕЦ "Варна". Квотата й за регулирания пазар е силно орязана (приблизително един месец работа на пълна мощност), а от теца продължават да повтарят, че всъщност са на загуба от продажбите на електроенергия. Загубите се покриваха от плащанията за студен резерв, който обаче от средата на тази година се купува от Електроенергийния системен оператор на значително по-ниски цени. Тази икономическа среда отказваше ЧЕЗ от инвестиции, тъй като според компанията е нямало как да бъдат избити.

В самата поръчка за модернизация също има въпросителни, които също могат да доведат до провал на планираната модернизация, което би означавало затваряне на цялата централа заради неспазване на европейските екологични норми. Така в рамките на пет години от енергийната система ще изчезнат малко над 1200 MW разполагаема мощност.

Модернизация без алтернатива

България е длъжна да приведе всички топлоелектрически централи в съответствие с евродиректива 2001/80 за намаляване на емисиите от вредни газове като серни и азотни окиси, които се отделят от генериращите мощности в страната. В срок до 1 януари 2008 г. изхвърляните серни и азотни окиси от тецовете, а също и от индустрията, трябваше да се намалят съответно с 57 и 29 на сто спрямо показателите за 1990 г. Директивата допуска изключение, ако инсталацията уведоми компетентния орган, че няма да работи повече от 20 000 часа в периода 1 януари 2008 - 31 декември 2015 г. При преговорите за присъединяване към ЕС България договори дерогации за няколко горивни инсталации, сред които е ТЕЦ "Варна".

От големите централи единствено най-модерната - ТЕЦ "AES Гълъбово", изпълнява тези норми, а в скоро време се очаква това да се случи и с ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". Срещу България вече има заведени дела от Европейската комисия заради нарушения на ангажиментите към ЕС по тази директива – заради "Брикел", който продължи да работи през 2010 г., въпреки че изчерпа тези 20 000 часа, които имаше право да ползва до края на 2012 г.

Така че ТЕЦ "Варна" нямаше как да отлага. На 30 юли стана ясно, че само три кандидата са подали заявление за участие в обществената поръчка за изпълнител на екологизацията на централата, след като преди това общо 24 фирми купиха документите. Поръчката на стойност 65 млн. евро и със срок на изпълнение 29 месеца е за намаляване на серните и азотните окиси, както и на праховите емисии на блокове 4, 5 и 6 на централата. Ако това не се случи до края на 2015 г., ТЕЦ "Варна" ще бъде затворена, каквато ще е съдбата на всички големи горивни инсталации, които не покрият изискванията на евродиректива 2001/80.

Сега предстои комисията по оценка и подбор да избере кои от кандидатите имат необходимия опит и отговарят на изискванията за извършването на технологичния процес. Одобрените от тях ще бъдат поканени да подадат и оферти с технически и финансови параметри. Всяка фирма, която премине през първото сито, ще предложи технология, която смята, че е подходяща, за да покрие ТЕЦ "Варна" европейските изисквания.

15-годишен хоризонт

От ТЕЦ "Варна" коментираха за "Капитал Daily", че технологията на екологизацията все още не е избрана и при избора й водеща роля ще имат не толкова финансовите и технологичните показатели на офертите, колкото експлоатационните показатели за работата на теца през следващите 15 години, т.е. през целия жизнен цикъл на екологичното оборудване. Проблем пред варненския ТЕЦ ще бъде намаляването на азотните окиси, при което ще трябва да се използва метод, който изисква високи експлоатационни разходи. Желанието на собствениците на централата е с модернизирането на трите 210-мегаватови блока, въведени в експлоатация през 1977-1979 г., да се удължи животът им до 2030 г. Десетина години по-старите блокове 1, 2 и 3 обаче няма да имат същата съдба, макар че в първоначалните планове беше предвидено да се модернизира и един от тях. Така блокове 1, 2 и 3 ще имат възможност да работят по 700 часа на година съгласно отпуснатата от Европейската комисия дерогация и в края на 2015 г. ще бъдат спрени.

Колко ще струва

Има обаче някои неща в обявената поръчка, които будят любопитството на експертите. На първо място, това е обявената стойност от 65 млн. евро. За тези пари трите блока трябва да се сдобият с оборудване за десулфатизация, денитрификация и обезпрашаване на отпадъчни газове. За сравнение, в момента в ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" тече модернизация на четирите й блока, които вече имат инсталирани сероочистки и прахови филтри. Понижаването на азотните емисии, което се прави от "Сименс", струва по около 25 млн. лв. на блок. Докато азотните окиси на работещите на лигнитни въглища блокове на "Марица-изток 3" трябва да се намалят два пъти, за да влязат в норма, то блоковете на ТЕЦ "Варна", работещи на черни въглища, трябва да намалят шест пъти своите показатели в това отношение, което ще оскъпи оборудването за денитрификация. От друга страна, при черните въглища серните емисии са значително по-ниски, отколкото при лигнитните, и сероочистките на са толкова скъпи.

На въпрос на "Каптиал Daily" дали ще стигнат обявените в поръчката 65 млн. евро за модернизацията на блоковете от ТЕЦ "Варна" отговориха, че това ще стане ясно след получаването на финансовите оферти по-късно тази година.

От централата уточниха, че смятат да финансират модернизацията със собствени средства. Финансовото бъдеще на централата обаче не е много розово. С началото на новия регулаторен период за ТЕЦ "Варна" идват финансови трудности. Досега те продаваха разполагаемост за студения резерв, но след направените промени студеният резерв вече ще се търгува, а и е намален наполовина. Твърде е вероятно централите, чиято собственост е свързвана с Христо Ковачки, да предложат по-добра цена на търговете за студен резерв по подобен начин, по който успяха да привлекат на свободния пазар част от клиентите на АЕЦ "Козлодуй. От ТЕЦ "Варна" коментираха за вестника, че са силно загрижени за бъдещето си след решението на ДКЕВР за новия регулаторен период. Според тях с новия ценови модел приходите на дружеството се намаляват значително, а разходите остават същите и дори се увеличават. "Особено ни тревожи фактът, че през тази година не се признават квотите за въглероден диоксид. Това ни поставя в много тежко положение на оцеляване и ни прави силно загрижени за стабилността на енергийния пазар в Североизточна България", заявиха от ръководството на централата.

В момента ТЕЦ "Варна" има проблем с количествата въглища, които държи на склад, защото са купени за предходен период на по-висока цена (виж карето), но не са изразходвани заради кризата в енергетиката. Така на централата няма да се налага да купува въглища за по-ниските производствени заявки за новия регулаторен период. Проблемът е, че от ДКЕВР не им признават цената, на която са купени въглищата. В цената на тока от централата от комисията залагат като ценообразуващ компонент по-ниска цена, на каквато според тях се търгуват въглищата в момента на международните борси. През отминалия регулаторен период високата себестойност на енергията от ТЕЦ "Варна" и загубите от това се компенсираха от приходите от студения резерв, който почти изцяло се поддържаше от теца. В тази връзка изпълнителният директор на дружеството Минчо Минчев заяви на общественото обсъждане на новите цени на тока в ДКЕВР, че досега комисията винаги е успокоявала централата със студения резерв, който им покривал загубите. Сега обаче студеният резерв вече не е гарантиран. "Ако не ни бъдат признати разходите, това означава, че закриваме станцията", заяви тогава Минчев.

Въглищният фактор

На практика от работата на централата най-печеливши са доставчиците на въглища. Основен доставчик на централата вече няколко години е Александър Усачев, основно през фирмите си "Булминерал" и "Еуроквест груп" (по-късно "Евроквест енерджи". От 2009 г. той е съдружник със старозагорския предприемач Дечко Колев (един от големите енергийни играчи в Маришкия басейн). Синът му Иван Колев беше и депутат от ГЕРБ. Партньорството увеличава двойно приходите на фирмата същата година, а през 2010 те са вече три пъти по-високи спрямо тези от 2009 г. Тогава и фирмата мести седалището си от Перник във Варна, а Усачев поне видимо прекратява участието си, а новият партньор е офшорно дружество. Дейността е увенчана и с покупка на три въглевоза. Наскоро фирмата стана известна и с намерението си да сглобява в България китайски електрически автобуси.

Вече няколко години дружествата са почти монополисти при доставките, като побеждават далеч по-големи международни играчи. От ЧЕЗ отричат всякакво фаворизиране, като казват, че компаниите около Усачев наистина доставят най-евтините и с най-ниско съдържание на сяра въглища.

По-рано тази година журналистическо разследване на украинския вестник "Зеркало недели" посочи ТЕЦ "Варна" като една от крайните дестинации за добиваните нелегално черни въглища в Украйна. Част от тях се изнасяли на дъмпингови цени. Според изданието през 2011 г. 1.5 млн. тона от тези въглища са били доставени на варненската централа. Като един от организаторите на този трансфер украинското издание посочва Юрий Иванющенко (един от тройката най-силни олигарси в Украйна) и неговото доверено лице Александър Усачев. "Булминерал" обаче посочва, че има две мини в Западна Украйна.

Всичко това може би обяснява конкурентните цени на доставяните въглища, а и тайната как ТЕЦ "Варна" продължава да работи, въпреки че ДКЕВР не признава на 100% разходите на централата за гориво.

За интереса на доставчиците от модернизацията говори и поредната рокада в ръководството на ТЕЦ. Начело на централата като изпълнителен директор се завърна Минчо Минчев, който беше на същата позиция между 2008 и 2011 г. Междувременно е работил за доставчика на въглища.