Според вярванията, козунакът символизирал тялото на Христос, а в средата се поставяло червено яйце – символ на Христовата кръв

Какъв ли щеше да е Великден без топлите козунаци на трапезата? Ароматът на току що изпечен, пухкав козунак е не само блаженство за всеки чревоугодник, но и задължителен елемент от празника, тъй като козунакът е преди всичко великденски обреден хляб.

Козунакът – от вчера до днес

Традицията за месенето на обреден хляб за Великден датира от края на 16-ти и началото на 17-ти век. Според вярванията, козунакът символизирал тялото на Христос, а в средата се поставяло червено яйце – символ на Христовата кръв. С годините рецептите се изменяли и козунакът придобил различен вид.

Великденският обреден хляб се приготвя от брашно, мая, мляко, яйца, масло, захар. Добавят се по желание стафиди, орехи, мармалад, захаросани плодове, локум, шоколад. У нас едва през 20-те години на миналия век хората започнали да приготвят козунаци по познатата ни днес рецепта. Козунакът може да е кръгъл, сплетен или изпечен в правоъгълна тавичка – въпрос на вкус и въображение.

Имайте предвид, че за направата му ще ви трябва по-голям съд, тъй като при печенето козунакът увеличава значително обема си.

Тайната на перфектния козунак

За един начинаещ кулинар направата на перфектния козунак е като химера. Рецептата звучи трудно, дори недостижимо, но познавайки тайните на приготвянето на вкусен козунак, мисията става далеч по-възможна.

Като за начало подгответе продуктите, които трябва задължително да са със стайна температура. В стаята, в която правите козунака, също трябва да е топло, за да може той да „шупне“ (поне 20 градуса). Другият вариант е да „завиете“ добре тестото и да го сложите в близост до печката.

За да получите пухкав козунак, трябва да пресеете брашното 2 или 3 пъти и да месите по-дълго време. Правилото за 100-те удара при месенето важи с пълна сила и тук. Когато месите козунак, трябва да сте настроени положително и да имате само хубави мисли, иначе обредният хляб ще приеме негативната енергия и няма да се получи. Бабите съветват също да пеете на тестото, за да стане козунакът по-сладък.

Дали сте се справили със задачата, ще разберете едва накрая, когато опитвате резултата.Козунакът трябва да е мек, пухкав и бухнал и да се къса на конци. В случай, че се рони на трохи, значи сте прекалили със захарта.

Козунаци от тук и от там

Козунаци за Великден се правят не само у нас, но и по цял свят. Разликата е в имената и в някои допълнителни съставки. Един от най-известните козунаци е италианският, познат още като панетоне.

В Гърция пък приготвят цуреки – великденски обреден хляб, който прилича много на родната рецепта за козунак. В Русия козунакът е познат като кулич и има глазура подобно на панетонето. Традициите повеляват хлябът да бъде благословен в църква и да се яде от него за закуска между Възкресение и Петдесетница.

В Полша и Албания хапват бабка – козунак с бадеми или захаросани плодове, малко ром и ванилова или шоколадова глазура. Приготвен е по идея на полския крал Станислав Лешчински, който се оплакал, че хлябът му е сух, затова го полял с ром. Толкова му харесало, че накарал готвачите да приготвят от полученият десерт по неговата рецепта. Легендите разказват, че името идва от Али Баба, тъй като кралят асоциирал получената импровизация с вкусове от арабските страни./rozali.com