Избрани Новини
Кога ще ни светне крушката?
14-02-2013, 11:00
Снимка:flickr
Автор:Миролюба Евтимова
Още по Темата:Боят настана, тупкат сърца ни!
Депутати скочиха на Добрев за тока, той се оправдава с ДКЕВР
Шефката на ДКЕВР продавала незаконно цигари
Или как един млад човек захранва енергията си, когато страната е на тъмно
Токът е скъпа суровина, предполагам, вече всички разбрахме. Не си я дават лесно, а ако я дадат, искат много в замяна – нашите пари, нерви, ежедневието ни. Електроенергията е като нашето гражданско общество – навсякъде около нас, но реално не ни принадлежи, защото монополи - политически или синдикални са го обсебили и не позволяват да разполагаме с него.
А България стои на тъмно вече десетилетия. Не само последните 20 години, както се опитват да ни убедят. Този вечен преход е буквално тунел, само че светлината в края не се вижда. И какво остава за хора като мен – млади, търсещи лична и професионална реализация тук? Да сме като Диоген, търсещи със свещ възможностите, защото разни организации (дали EVN, ЧЕЗ или ДПС и "Атака", синдикати, за мен, честно казано, е едно и също – фирми, които ограбват обикновените българи) са загасили осветлението и, по дяволите, стоим на тъмно.
Иначе в последно време се побутваме даже. Някои го наричат протести. Това е интуитивното събиране на хора в тъмнината, които усещат, че има много като тях, но не умеят да се движат и не виждат какво точно трябва да се случи. Дали ще бъдат поредните акции, които няма да влязат в учебниците по история... Иска ми се обаче да не съм права. Ще видим!
Хора, българи, токът е наш, не на някакви фирми! Животът си е ваш! Държавата е наша, не на партии, фирми и определени хора! В днешно време да си българин дори ти излиза много скъпо, въпреки, че живееш на ръба на мизерията и джобът вечно ти е празен.
Какво мисли един млад човек ли? Че бъдещето на страната не е в EVN, ЧЕЗ и Енерго-про. Не е в БСП, ГЕРБ, Кунева и Сие. Но не знам и се лутам къде е. Цял живот съм стояла на тъмно. Захранвам енергията си с всички близки и далечни съдби, подобни една на друга, които трябва да се променят и които си заслужават борбата и побутването по площадите.
Идеята не е да живеем по-евтино, а да живеем по-добре, нали? Все някой трябва да остане в нашата България. Светлината е на едно действие разстояние, само трябва да се пресегнем и да я включим.