Има 100 причини да не съжалявате, че не сте късметлията

Преди време, когато поредният истеричен джакпот най-сетне бе паднал, дочух в автобуса следния разговор: "Добре, че паднаха милионите, да почна пак да пускам фишове!" Човекът, макар и на шега, очевидно си бе направил "сметката" - да играеш за голямата печалба особено тук, в България, вече си е риск. Да я спечелиш - е направо проклятие.
Десетки изследвания по света сочат, че тото милионерите най-лесно фалират и провалят живота си, след като големите пари драстично са го променили. Те са като кутията на Пандора - отваряш ги и отвътре изпълзяват всички неприятности 
за които дори и не си се сещал, докато си мечтал джакпотът да падне именно в твоите ръце. У нас подобно изследване най-вероятно не е правено. Но си спомням как при падането на поредните милиони медиите се втурнаха да търсят потенциалния печеливш в едно забравено от Бога село, където пуснатите фишове били има-няма 20 бройки. Местните хора вече си бяха нарочили победител - журналистите го намериха, щастливо опиянен и отдаден на по-висша наслада, край селския казан за ракия. Какво би направил с падналия му току-що джакпот един такъв победител, ако предположим, че наистина е бил той? Ще си купи собствен казан за ракия? Ще си купи магазин за алкохолни напитки? Ще си купи митница и всички ТИР-ове с алкохол, които преминават оттам, ще бъдат навеки негови? Дори и да сбъдне тази мечта, онова, което най-вероятно ще му се случи, е трима местни бабаити да го пребият още преди мръкване в същия ден, когато най-после е пипнал мечтаните пари. След това да му дойде групировка от "по-висше място" - от съседния по-голям град, която да прибере останалата сума. Накрая ще довтасат софийски "застрахователи" - и човекът ще си остане с единия казан, стига вече да е успял да се сдобие с него. И това между впрочем важи за повечето тото милионери у нас, които съвсем основателно се пазят като дявол от тамян да се покажат на бял свят. Още преди да ги нагазят рекетьорски групировки, на вратата им ще виснат роднини до девето коляно, с които не са се виждали много, ама мно-о-о-го отдавна - толкова отдавна, че даже не си спомнят това ли са въпросните роднини, или е някой съвсем непознат. 
Ще дотичат и съседите на километър околовръст
- само за един малък заем. Ще се страхуват да си сложат парите в банката, за да не им ги обложи държавата с данък лихви. Затова ще си ги държат под дюшека, откъдето могат да им ги измъкнат твърде лесно, или ще играят с тях на борсата, за което нямат никакви познания и твърде бързо ще ги изгубят. Ще си напуснат работата - нещо, за което мечтаят още от предишния си живот, и твърде скоро ще се окаже, че няма какво да правят. Приятелите постепенно ще се отдалечат от тях, защото най-лесният начин да се скараш с някого е да му дадеш пари назаем. Ще сменят колата, жилището и съпругата - може и не в тази последователност, след което ще се почувстват двойно по-самотни, защото вече няма да знаят кой е с тях заради парите им и кой - по други съображения. А истината е, че всички ще бъдат с тях заради парите им. Когато им омръзнат околосветските пътешествия, ще се опитат да започнат собствен бизнес с остатъка от парите, които не са дали на рекетьорите. И твърде скоро ще ги дадат на държавата, която ще ги докара до задънена улица за нула време. Ще опитат да емигрират, но непрестанно ще се чувстват не в свои води - докато предишният живот започне да им липсва точно толкова, колкото на Остап Бендер, когато взе куфарчето с милиона на Корейко и тръгна да пътешества. Не вярвам да стигнат чак дотам в следването на примера на Бендер, та от отчаяние да изпратят парите като дарение на министър Симеон Дянков, ама знае ли човек...
В неделя вечерта местната мафия в Перник най-вероятно е гръмнала шампанското още в мига, когато е чула, ча джакпотът се поделя между многострадалния град и Бобошево. Докато Бог се мъчеше нещо там да компенсира със златния дъжд перничани заради земетресението, което им стовари през пролетта, малки и големи мутрички най-вероятно изпълзяват от бърлогите си и се готвят за акция. Така де - стига вече рекет на квартални кафенета и рязане на уши по поръчка на местните лихвари, дай нещо истинско! Дано не съм права и печелившите успеят да си похарчат милионите със здраве, преди на вратата им да потропа първата мутра. Впрочем това май може да стане, само ако духнат в чужбина. А ние, след като се утешихме с мисълта за нелеката съдба на тото милионера, можем да си пускаме на спокойствие фишовете и да мечтаем за печалба от Втори тотошанс. Докато следващият джакпот роди нова истерия.