Има ли търговия на органи у нас? Защо българите отиват в чужбина за бъбрек? Защо у нас се случват само 5-6 трансплантации на година?

Преди седмица у нас се случи чудо. Така гледаме на първата за тази година донорска ситуация. Самоубийството на 20-годишния Владимир спаси живота на четирима българи. Момчето се простреля в слепоочието заради  несподелена любов. Черепно-мозъчната травма е била необратима. Владимир изпадна в мозъчна смърт. Сърцето му, черният дроб и двата бъбрека заживяха в нови тела.

Д-р Костадин Чифлигаров е човекът, който направи това възможно. Той е ръководител на донорската програма в Университетска болница “Св. Георги” в Пловдив. 43-годишният лекар е началник на интензивното отделение в  Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивна терапия /КАРИТ/.

С него си говорим за Владимир, за онези 48 часа, за това има ли търговия на органи у нас. Питаме го богатите хора по-лесно ли си намират донор. Защо умират българи, докато чакат трасплантация?  И колко печелят лекарите като него?

Д-р Чифлигаров,  минаха няколко дни от голямата донорска ситуация. Какво си мислите сега?

Нещата се случиха много бързо, мълниеносно, стремглаво. В рамките на 48 часа трябваше да приключи евентуалното донорство, да се проведат бързи клинични тестове и да се говори с майката и бащата на Владимир. Това е трагедия, за тях е голямо нещастие. В екипа имаме клиничен психолог. Той разговаря с тях.

Какво се казва в този случай?

Всеки екип има собствени похвати. Аз съм по-голям сухар, по-медицински в поведението си, но за мен това е правилната роля. Обикновено запознаваме близките с хода на заболяването, с борбата, за да съхраним живота. За възможността след смъртта.

В конкретния случай как реагираха родителите на Владимир?

Майката и бащата сами поставиха въпроса  за донорство, директно. Те са интелигентни. Мисля,  четемата  е била дискутирана открито в семейството.  

Как се стига до решението органите на пациента в мозъчна смърт да бъдат експлантирани?

Това е моята роля. Преценява се способността на всеки орган да поеме тежката задача да бъде спрян за определено време. Органите се “замразяват”, за да стигнат до реципиента, човека, в който да бъдат пуснати. Колкото по-добре се подготви органът за трансплантация, толково по-големи  шансовете има той да заработи при другия човек.

Представям си в този момент огромни екипи, техника, специални контейнери за органите...

Нормално е донорът да се придвижи до София, а не екипите да идват тук. Ние обаче нямаме условия за това. Нямаме транспортна помощ и специални екипи, които биха могли да поемат извозването на донора. В този случай, с простреляното момче, от столицата пристигнаха 4 трансплантационни екипа, които са толкова големи, че на моменти не можехме да ги съберем на едно място. В залата имаше над 35 лекари.

С какво пътуват? За да е по-бързо използва ли се хеликоптер?

/Лекарят се смее/  Не, не.

Или така се случва само по филмите?

Не, не е само по филмите, но не е така в България. Добре, че Пловдив е близо до София. Четирите екипа пристигнаха с обикновени автомобили на болниците, от които идват лекарите. Статутът на движение на тези коли, за съжаление, не е от първи приоритет. Нямат право на сирени или на други методи. Те се движат наравно с другите автомобили.  Преди време един професор транспортира сърце до столицата с личната си кола. На магистралата е карал бързо, защото носи сърце, с което ще спаси човек. Спрели го полицаи и са му съставили акт. Въобще не са му предложили помощ, ескорт...

Органите на Владимир как стигнаха до София?

С обикновени коли, с които пристигнаха колегите.

Значи да не говорим за по-бърз и специален транспорт?

Да, помним еуфорията около помощта, която оказа армията при един случай на донорство във Върна, но това беше единичен случай. Една огромна надежда в средите на координаторите, че нещата ще се раздвижат, но една птичка пролет не прави.

Това е тъжно. Само за пари ли става въпрос?

За съжаление, упадъкът в сферата на трансплантациите започна от около 2006 година. Изчезна системата, планирането, активността на донорските бази. След 2006-та се спря финансирането на дейностите по трансплантации, единични бази си получиха изразходени  финанси.  Голяма част от донорските бази обаче не взеха стотинка. Имаше един пик през 2010-та, когато отново участвахме с двама донори,  4 потенциални и 2-ма реални, но отново Университетска болница не получи финансиране. След което беше логично през 2011-та нещата да затихнат. Но през тази година имаме едно постижение – директорите на болници бяха поканени от здравното министерство на разговори. Поставени в условия на търговски дружества, лечебните заведения, които едва изкарват насъщния си и са винаги в негативен баланс, да вкарват още разходи е безумие. Трябва промяна.

Има ли статистика. Можем ли да кажем колко пловдивчани чакат за трансплантация – на бъбрек, на сърце, на черен дроб?

Не, не знаем цифра за Пловдив, защото програмата е национална. Регистърът е национален. Листата на чакащите е конфиденциална, тя е известна, но е в Изпълнителната агенция по трансплантация.

Тогава да кажем през миналата година на колко пловдивчани е направена  трансплантация на бъбрек?

Агенцията няма право да ни дава информация на кои пациенти са присадени органи. В Пловдив обаче ще бъде открит  Център за наблюдение на вече трансплантирани. Такъв се организира на територията на Университетска болница. 17 човека от града са с присадени бъбреци, но не само за миналата година. Черен дроб се присажда рядко.

/У нас за трансплантация чакат над 2000 души. От началото на годината направените бъбречни трансплантации са 5, сърдечните – 1, чернодробните - 2, б.а./

Има ли деца, които се нуждаят от нов орган?

Има много. Бях много щастлив, когато разбрах, че сърцето на Владимир е присадено на 30 годишен мъж и работи чудесно. Това е най-големият подарък, който мога да си направя. Никакви пари не могат да заменят това.

Като говорим за деца-пациенти, бил ли сте свидетел на родители, които дават бъбрека си на детето?

Подобни случаи има често. Всеки родител е готов да направи всичко за детето си. Преценява се кой е по-подходящият донор – майката или бащата. Близкородствените трансплантации  винаги са по-успешни от трупни донори.

Колко пари са нужни на пациент с болни бъбреци, за да заживее втори живот. Трябва ли да е много богат?

Не, у нас системата не предполага заплащане.

Но може докато чакаш да си умреш?

Това е голямата трагедия на ситуацията в страната. Много пациенти не доживяват трансплантация. През последните три месеца двама пациенти, нуждаещи се от черен дроб, умряха. Имаме система за бързи известия между донорските бази и Агенцията за пациенти с код “спешно”. Това значи, че ако до няколко дни не стане трансплантацията, губим болния. Донорството не може да се планира. То не е като да отидеш в магазина за орган. Няма магазини за това.

Затова ли доста болни избират друга държава, в която да се извърши операцията?

Искрено се надявам да избират правилната, защото има и грешни.

За арабските държави ли говорим?

Най-вече. Там е по-евтино. Но крайният резултат не винаги е успешен, най-вече от към хигиена и сигурност на органите, които получаваш.

Къде е добре да се трансплантира орган?

Във всяка европейска страна.

Колко струва подобна операция?

Сумата е голяма. У нас донорството в максималната си стойност на министерството струва най-много 7300 лева. Това са средства, които влизат в болницата по системата на реинборсиране. От тях 30 процента са възнаграждения на персонала. Аз мисля, че най-успешният метод би бил финансиране чрез клинични пътеки или директно с твърди суми.

А колко излиза трансплантация в Европа?

Огромни пари. От порядъка на 100-150 хиляди евро в европейска клиника. При нас от порядъка на 150-200 хиляди лева, но те не се дават от пациента. За поддържането на болния на хемодиализа обаче през годините се дават много повече пари.  А за черен дроб и сърце изобщо не може да се говори, защото там става дума за човешки живот.

Защо всеки, който може да си позволи трансплантация, отива навън? Излиза, че в арабските страни има повече свободни бъбреци, отколкото у нас?

Не, нямат, но там системата на осигуряване на органите е по-различна. Там можеш да си го продадеш.

Законно?

Ми, не е законно. Там става това, което нито тук, нито в Европа може да стане.

Т.е. у нас няма черен пазар на органи?

Не, няма. По закон дарителството е доброволно и няма кой да ти плати, за да ти вземат органа.

Не е ли възможно да си намериш човек, който е готов да си продаде бъбрека?

Не може, няма как. Всичко минава през Агенцията по трасплантация и тяхната роля е точно такава -да предотвратят каквато и да е било подобна възможност. Няма как извън закона.

А от Европа може ли да дойде орган за болен българин?

Това е по линия на системата Евротрансплант, в която участваме и ние.

Не. Питам  за нерегламентирана възможност.

Никой няма да го трансплантира този орган, взет незаконно отвън.

Учудена съм. Нашата система по донорство и трансплантация се оказва непорочна?

Да, така е. Дори и да се намери орган, пациентът дори да има пари, за да се извърши самата експлантация и трансплантация, след това този пациент е обект на наблюдение от лекари. Трансплантираният човек не е здрав, той се наблюдава, поддържа се до края на живота му. Т.е това не може да остане в тайна. Поддържащото лечение е скъпо, десетки хиляди лева месечно и това се финансира от Министерство на здравеопазването.

Да ви попитам за списъка на чакащите за орган. Може ли някой от 30-то място да стане първи? Каква е гаранцията, че се спазва редът?

Базата с данни на чакащите е обект на тайна и се съхранява в Агенцията по трансплантация.Това е т.н. сляпа база данни. Там не стоят имена на пациенти, а кодове. Болният може да се види къде е в списъка, но не може да се манипулира. Когато има донорска ситуация, изборът е на максимална съвместимост.

Ако органът е максимално съвместим за двама?

То затова са два бъбрека и двамата ще го получат.

Добре, ако двата бъбрека са подходящи за трима. Как се избират двама от тях?

Не съм в Агенцията по трансплантация.

Имате ли съмнение, че списъкът на чакащите може да се манипулира?

Не, трябва да се вярва. Както ние работим безкористно, така и в Агенцията гледат да са честни. И богати хора умират, без да бъдат трансплантирани. Наскоро имахме подобен случай. Известен пловдивски бизнесмен  издъхна при нас от чернодробна недостатъчност. Пуснахме известия за пациент, нуждаещ  се спешно от трансплантация, но той умря, без да получи орган.

С пари не може да се купи всичко.

Когато нямаме система за гарантиране на висок поток на донорски органи и парите не могат да помогнат.

Умират ли донори, без да бъдат използвани?

Точно така стоят нещата. Според мен за цялата страна минимум 100 донори годишно загиват, без да бъдат реализирани.

Защо?

Финансирането на системата е най-малкият проблем, по-скоро заради негативизма. У нас има 20 донорски бази, ефективно действат 7. Координаторите са оставени да работят на доброволен принцип. Върху координаторите по донорство бяха възложени 28 административни дейности, работа за 12 човека. Това е стоварено върху гърба на един нещастник, мазохист.

Вие и лекарите от екипа Ви, които спасихте 4 човешки живота в понеделник,  какви заплати получавате?

По системата на трансплантация, засега нищо. Заплатата е тайна на дружеството. Вземаме редовната лекарска заплата.

Повече от 1000 лева ли?

Не мога да кажа, не е редно.

Може ли да се похвалите с бонуси като в “Пирогов”?

Не знам за онези бонуси.

Излезе информация за 50 000 лева и нагоре.

Нали разбирате, че ако аз получа тези пари с мен няма да може да правите това интервю. Аз ще спя в болницата с надеждата да получа втори такъв бонус. Не, не, това са фантасмагории. За колегите ми от Европа моята месечна заплата е тяхното седмично възнаграждение. Бях на обучение в Испания. Там в трансплантационен център имат манекени за тренировка. Цената на един такъв  манекен  е 400 000 долара. Това е изкуствена кукла, компютизирана, космонавтиката в нашата работа. Там годишно за обучение на медицинския персонал се дават  7 млн евро. Лекциите ни бяха изнесени от медицински сестри. И знаете ли защо? Не могат да си позволят да поканят доктор, няма как да му платят хонорара. Лекарят там е толкова скъпо платен. Аз останах смаян.